Ще започна някъде отзад-напред: към края на 2020 г. в бр. 5 на великотърновския в. „Литературен бюлетин“ излезе един от разказите в тази книга – „Китайско злато“, заедно със „Слово за Васил Попов“ от Светла Андреева, посветено на 90-годишнината от рождението и 40 години от смъртта на големия писател. През същата напрегната Ковид-година в 9-а книга на алманах „Любослов“ на Лигата на българските писатели в САЩ и по света се появи и разказът „Лисичета“...
Съществуването на човечеството като цялостно понятие е заложено в трите измерения на времето – минало, настояще и бъдеще, но когато говорим за бъдещето, свързано с отделни негови представители, неминуемо се сблъскваме и с понятието “смърт”.
Понятието “Балкани” не е само географско, назоваващо Балканския полуостров и държавите на неговата територия. То е и психологическо, защото вмества в себе си представата за народи с различен етнос, религия, традиции, бит и морал, които все пак живеят заедно.
Въпросът за живота на Земята, за неговото възникване и поддържането на съществуването му, е един от най-сложните и все още не е намерил своя отговор. Според една старогръцка легенда първите хора са създадени от боговете като андрогини (съвкупност от мъжко и женско начало)...
Сборникът със стихотворения на Георги Константинов “Непадаща звезда” (Изд. къща “Хермес”, 2020 г.) съдържа творби, писани в различни години от неговия живот, като подборът им е съобразен с изключително динамичната същност на човешките чувства – “копнеж, тревога и любов”...
Въпросите за сътворението на света и хората, и от кого зависи тяхното битие, пораждат много питания както у обикновения човек, така и у представителите на теологията и науката като две различни страни на човешкото познание. Всички обаче възприемат Библията като най-мъдрата книга на човечеството...
Когато някой се опита да определи съдържанието на понятието “високо” в граждански, нравствено-етичен или просто в човешки аспект, винаги го обвързва с представата си за проява на героичното – било в борбата за национална свобода или социална справедливост, било като жертвеност в името на науката ...
Както за живота, така и за понятието “време”, е изключително трудно да бъде дадено кратко, но изчерпателно определение. Според едни от философите (английския физик и математик Исак Нютон и неговите последователи), времето е онази основополагаща част от пространството на вселената, в параметрите на която последователно се случват и подреждат отделните събития.
Когато заговорим за изкуство, за неговата същност, измерения и предназначение, всички приемаме становището, че истинско изкуство може да се роди само под едно небе – необятното, непокорно и неподвластно никому небе на човешкия дух, неограничаван от идеологеми, социогеми и канони на литературни школи и направления.
В последните десетилетия – края на ХХ и началото на ХХI век – се наблюдава подсилен интерес към философската проблематика, особено в сферата на лириката. Бих определила като особено талантливо постижение в тази област новата стихосбирка на Йордан Пеев „Филантропията на един варварин“...
