Рецензии

Балканите – трагичният свят на постигнатата духовност

преди 4 години 5 months

Книгата на Марина Владева не е просто сборник със статии, тя е едно ново съгласуване и изживяване на проблематиката, организирана с настроение, с артистичност и с хубави послания. Едновременно с четенето на литературата, тя е градила словото си така, че е постигнала необременена фраза, овладяност и премереност на мисълта, писане от сърце и душа...

Четирима балкански класици за крепостите и смисъла на историята

преди 4 години 5 months

Първата книга на Марина Владева “Мостове и крепости на смисъла. Литературнокритически статии и интерпретации на южнославянския роман от ХХ в.” е впечатляващ опит за диалог между културите на Балканите. Структурирането й като сборник има своите вътрешносмислови основания и връзки и я превръща в силно заредено културологично поле.

“Упражнение върху чучело”

преди 4 години 8 months

Заглавието на стихосбирката е “игрово”. Играе си с неясни епиграфи. “Чучелото” етимологира към “кукла”. “Като дете често играех в тази игра…” Забележете “в”, не “на”… При Мира Душкова таланта се състои в това да влиза и излиза от фикционалното с лекота. Като дете...

Разказът – равен на живота

преди 4 години 8 months

Книгите на Радойнов израстват на сочната почва на Странджа, “духът” на витален паганизъм, който подплатен от сладкодумието на разказвача Радойнов напомня на “апокрифното” евангелие на родната литература “Под манастирската лоза”… Така си представям “магическия реализъм”: дълбоко осмисляне на историята и митологичните представи на региона, поместване вътре в историите, притчова ненаситност и една условност в правдоподобното, която те кара да се замислиш, кое е по-любопитно – илюзията или истината.

Пътища на светлината

преди 4 години 8 months

Съществуват непроницаеми книги, постоянстващи в-себе-си, нарцистични перпетуум мобиле херметизиращи парадната си пустота. Такова е, общо взето, академичното изкуство. В романното тяло на “Фани по опасните пътища на светлината”[1] обаче можем да се инжектираме отвсякъде – по парадоксалната логика на лабиринт, който е с безброй входове…

“Изядената ябълка” на познанието

преди 4 години 8 months

В книгата си “Изядената ябълка” Митко Новков е подредил 101 “управителски истории”… Според автора “разказоидите” в книгата са коани. Този “жанр” няма европейско съответствие и е един синтез от притча (но без “поука”), гатанка (без логичен отговор), игра с парадокса, и ни приближава до някакво определение – макар че, според Р. Барт, точно определението липсва, липсва и противостоенето на обект и субект като един от базовите конституенти на европейското мислене, защото целта е липсата, отсъствието, пустотата…

“И така нататък” от Владимир Шумелов

преди 4 години 8 months

“И така нататък”[1] от Владимир Шумелов

За “изгубената памет за/на поколението”

“Бисквити” – късен прочит

преди 4 години 8 months

Някаква пластична сила има у Марин Бодаков; не зная дали е необходимо да я обуздаваме в литературоведски пранги; от друга страна не ми се ще да изпадаме в лош езотеризъм; мисля че “литературното пространство” (Бланшо) е компромисен идиом, “където” се полага тази “сила”; така връзката между автора и “Творбите” придобива характер на пъпна връв, която не бива да прерязваме...

“Ангел в зоопарка” на Марин Бодаков

преди 4 години 8 months

Заглавието на последната за сега стихосбирка на Марин Бодаков съвместява разнородни неща (не е ли това поезията?)… “Ангел”-ът препраща към метафизиката на детството (девството), а зоопаркът (зверилникът) ни отвежда към еволюцията на съществото… Нежният херметизъм на тази поезия е пребиваване в свят, ¾ измислен, минаваш мимоходом, но не отнасяш нищо, контрабандист на съновидения...

Страници