Когато някой се опита да определи съдържанието на понятието “високо” в граждански, нравствено-етичен или просто в човешки аспект, винаги го обвързва с представата си за проява на героичното – било в борбата за национална свобода или социална справедливост, било като жертвеност в името на науката ...
Както за живота, така и за понятието “време”, е изключително трудно да бъде дадено кратко, но изчерпателно определение. Според едни от философите (английския физик и математик Исак Нютон и неговите последователи), времето е онази основополагаща част от пространството на вселената, в параметрите на която последователно се случват и подреждат отделните събития.
Когато заговорим за изкуство, за неговата същност, измерения и предназначение, всички приемаме становището, че истинско изкуство може да се роди само под едно небе – необятното, непокорно и неподвластно никому небе на човешкия дух, неограничаван от идеологеми, социогеми и канони на литературни школи и направления.
В последните десетилетия – края на ХХ и началото на ХХI век – се наблюдава подсилен интерес към философската проблематика, особено в сферата на лириката. Бих определила като особено талантливо постижение в тази област новата стихосбирка на Йордан Пеев „Филантропията на един варварин“...
Пред нас е сборникът със стихове “МОДЕЛИСИМО… и шепот от графита” на Константин Корадов. Съдържа 140 стихотворения. Повечето са написани през извънредно плодовитата за автора 2019 година. Количеството е впечатляващо...
В последните години се открояват резки икономически и социални изменения в живота на хората, което поражда известна несигурност и дори страх от неясното бъдеще, от социални неблагополучия за децата и техните семейства. Проблемът за децата в риск придобива все по-голяма актуалност и овладяването му е сред приоритетите на националната политика по отношение на децата и семействата.
Изкуството, като необходимост от изразяване на духовната същност на човека, полага началото на своята история още с появата на хомо сапиенс и съпътства цивилизационното му развитие до ден днешен, като всяко изкуство подбира най-подходящите за спецификата си изразни средства...
Проблемите за връзката между твореца и адресата на неговото творчество, за конфликта между личността и времето, както и за индивидуалната духовна драма на непризнатия от общността създател на произведения на изкуството, съпътстват битието на човечеството още от най-дълбока древност...
Лалка Павлова за стихотворенията „Душата – I” и „Душата – II” от Кирил Кадийски. Статията е отпечатана в сборника „Духовни вселени”, издателство „Български писател”, 2018 г.
По повод 85 години от рождението на Любомир Левчев. Публикация от книгата на Лалка Павлова “Калейдоскоп”, литературна критика, издателство “Български писател”, 2014 г.
