Когато прасенцата водят светски разговори

Имаше едно време една самотна дама, която си имаше за компания вкъщи едно прасенце. То се наричаше госпожица Чисти копитца, защото наистина беше винаги чисто и облечено с вкус. Може да се каже, че прасенцето също беше една малка розова дама, понякога даже не ги различаваха отдалече. Жената много обичаше своето прасенце и не само че се грижеше за него – двете бяха неразделни приятелки. Госпожица Чисти копитца имаше малка къщичка в двора на големия дом, където живееше самотната дама. Къщичката беше съвсем истинска – с керемиди на покрива, с тапети на стените, с плочки в банята и блестящи от чистота сребърни кранчета на чешмите. Сутрин Чисти копитца се събуждаше рано, обуваше копринените си чехлички и отиваше, прозявайки се, в банята, за да си вземе един душ. След това обличаше своето утринно халатче на големи жълти слънчогледи, оправяше си прическата и посещаваше стопанката на големия дом. Те закусваха заедно. Докато похапваха топли кроасани с ябълково желе и пиеха английски чай от старинни китайски фарфорови чашки, те си бъбреха за това-онова като истински дами и приятелки. Ето какво си говореха например последната сутрин. Госпожица Чисти копитца казваше:

– Моята първа братовчедка си е построила къща с десет балкончета. Не къща, а цял палат!

– Като моята... – казваше Самотната дама.

– А, не, по-голяма... Твоята има само четири балкончета... Освен това братовчедка ми има басейн с олимпийски размери.

– И моят не е лош, жената на кмета много го харесва...

– А пък моята братовчедка познава една от дъщерите на испанския крал...

– Голяма работа, аз пък познавам самата английска кралица. Веднъж, като бях на гости в Лондон, тя мина край мене с каляската си и ми кимна с глава...

– Ти си ходила в Лондон? А моята братовчедка е обиколила света... Тя казва, че никой вече не яде сутрин кроасани, а само сандвичи с шунка и топено сирене...

– И аз мога да правя сандвичи, но от тях се пълнее много...

– НЯКОИ пълнеят, но други – не... Аз например не мога и не мога да кача нито грам. Какво не опитвам, тъпча се като прасе... но не и не, оставам си кльощава. Завиждам ти, ти ставаш все по-закръглена...

– Аз да съм закръглена? Вчера се теглих и бях съвсем като оня ден...

– Но оня ден не беше като всички дни, скъпа, оня ден имаше пълнолуние...

– Глупости говориш, драга, оня ден луната я нямаше ИЗОБЩО. А и как можеш да я видиш, като по цяла нощ хъркаш, чак в моята спалня те чувам...

– Аз да хъркам? Измисляш си. А знаеш ли, че имаш дупка на чорапа? И че маникюрът на кутрето ти е счупен? Честна дума ти казвам, от твоя чай вече ми се повръща...

Двете приятелки се скараха и познайте кой си излезе завинаги от малката хубава къщичка с истински керемиди и сребърни кранчета на чешмите? Да, това беше госпожица Чисти копитца. Наложи се да тръгне по белия свят само по халатче и копринени чехлички. Защо? Само защото не владееше изкуството на светските разговори. Може би е намерила своята братовчедка, заедно обикалят света и закусват навсякъде сандвичи с шунка и топено сирене. Сигурна съм обаче, че тъкмо оттогава възрастните самотни дами си вземат за компания малки кученца, а не прасенца. Защото кученцата еднакво обичат и кроасани, и сандвичи, не познават английската кралица и все им е едно луната има ли я, или я няма. Освен това не държат да живеят в къщичка с тапети и плочки в банята, ама хич.