Петя Александрова

Петя Александрова е родена на 23 юни 1948 г. в гр. Ямбол. Завършва гимназия “Добри Чинтулов” в Сливен и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Работи в Сливен като журналист и учител. Дългогодишен журналист във вестниците “Труд” и “Жена”, както и в списанията “Родна реч”, “Ревю” и “Еволюция”. Живее и работи в София.

Автор е на 11 книги с поезия и проза за възрастни и 30 сборника с приказки и стихове за деца.

За възрастни: “Добрият дух на къщата (стихове, 1977), “Женски портрети” (стихове, 1984), “Таен празник” (стихове, 1990), “Насън целунах” (стихове, 1997), “Станка Пенчева, литературна анкета” (2005), “Дай ми хиляди целувки” (21 любовни истории, 2008), “Да, Любов!” (стихове, 2010), “България в потури, но с цилиндър” (50 нашенски истории от едно време, 2016), “България в потури, но с цилиндър 2” (още 50 нашенски истории от едно време, 2018, 2023), “Аз съм българка” (2019), “Любовни драскотини” (разкази, 2022).

Книги за деца: “Почивен ден за ескалатора” (приказки за деца, 1985), “Висулки присмехулки” (стихове за деца, 1990), “Диета без мишлета” (стихове за деца, 1994), “Нямам страх от пердах” (стихове за деца, 1995), “До немай и къде и обратно” (приказки, 1997), “Караконджо” (стихове за непослушни деца, 1998), “Смокиново момиче” (повест за юноши, 2001, 2014), “Когато феите сънуват” (приказки за деца, 2007), “Чадърче от коприна” (приказки и стихове за деца, 2007), “Вълчи патила” (поема за деца, 2007), “Кученцето Чарли” (поемка за деца, 2009), “Какво прави вятърът, когато не духа” (стихотворения и залъгалки за най-малките, 2011), “Детенце с изгубено ключенце” (стихове за деца, 2012), “Коледен венец” (стихове за деца, 2012), “Може би съм рибка, мамо?” (2013), “Хей таралежите, що ми се ежите?” (2015), “Малките на животните” (2015), “Домашните любимци” (2015), “Ламята с белите чорапки” (приказки в проза, 2016), “Свежи и сладки загадки” (гатанки, 2016), “Гатанки за плодове и зеленчуци” (2017), “Как да порасна” (2017), “Дея Орхидея и госпожа Маншон” (детски роман, фантастика, 2019), “Чета от мишлета” (стихове за деца, 2019), “Кой припка за рибка” (2020), “Прозорче” (2021), “Хей, таралежите, що ми се ежите?” (2021), “Седем патенца в редичка” (2021), “Весели стихчета”, 2021), “Стихчета за мишчета и въртоглави крави” (2022).

Стиховете й са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.

Отличена е с множество литературни награди, сред които: награда за дебютна книга от Министерство на просветата и културата (1985 г.), (2007 г.), Националната награда “Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване (2008 г.), Първа награда за поезия в Националния конкурс в с. Добрич – “Доброслов” (2009 г.), Голямата награда в конкурса за детски книги в Гоце Делчев (2011 г.), Награда в конкурса за поезия за деца в Панагюрище (2011 г.), Специална награда в конкурса “Станка Пенчева”, Стралджа (2012 г.), Годишната награда на СБП за детска литература (2012, 2016 г.), Националната награда “Петя Караколева” за детска книга (2015 г.), Голямата награда в конкурса “Поетични хоризонти на българката” (Разград) на името на Станка Николица Спасо-Еленина (2018 г.), Знакът “The White Ravens” (“Белите гарвани”) от Международната младежка библиотека в Мюнхен за книгата “Кой припка за рибка” (2021 г.).