За летописната книга на Божанка Николова “Тракия – легенда. Поглед назад във времето”

За летописната книга на Божанка Николова “Тракия – легенда. Поглед назад във времето”
От Димо Карабелов, член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България и на Регионалния съвет на тракийските дружества в Бургаска област.
(на представянето на книгата по случай Деня на Тракия, гр. Средец, 29 март 2023 г.)

Уважаеми потомци на славни, тракийски родове от Източна и Беломорска Тракия,
“Тракия – легенда. Поглед назад във времето”. Така авторката Божанка Николова озаглавява тази летописна книга. Преценила е, че е необходимо да оставим написана част от историята на Тракийската организация в гр. Средец и някои от селата около него, в миналото и днес. Това й дава повод да напише тези страници.

Коя е Божанка Асенова Николова?
През месец април 2010 г. е избрана за председател на Тракийско дружество “Лазо Лазов”, потомка на тракийски бежанци. Родена е през 1944 г. Завършила Учителския институт “Христо Ботев” в гр. Бургас. Работила е като детска учителка в училище “Св. св. Кирил и Методий” и ОДЗ “Снежанка” в гр. Средец, след което се пенсионира. Със съпруга си Никола Николов са отгледали двама сина и се радват на порасналите вече три внука и една внучка.

Тази летописна книга е нов принос към историографията на прокудените тракийски българи и загасналите огнища след Преображенското въстание, Балканската и Междусъюзническата, и Първата световна война.

Книгата се явява като естествено следствие от повишения интерес напоследък на българското общество към отнетите български територии и съдбата на стотици хиляди тракийски бежанци, които са били принудени с огън и меч, с насилие да напуснат родните си домове, да оставят имоти и покъщнина и да бягат в разорената от войните България, където оцелелите от тях да градят дом и стопанство, и да живеят с надеждата да се върнат отново в отнетия роден край.

Такава е съдбата на всички бежанци от Източна и Беломорска Тракия, отседнали в Карабунар и околните села.

Първата стъпка, която предприема правителството, е да се заселят бежанците от Източна Тракия възможно най-близко до родните им места. Изтощени до край и отчаяни до смърт те са настанени в Средец и селата в близост до Българо-Турската граница.

До 1926 г. в Бургаски окръг възникват нови 21 бежански села, в които са настанени 29 882 души, а в градовете – 24 299. Заселени всичко – 65 604 тракийски бежанци и започнали градежа с голи ръце и български дух.

Похвална е инициативата на Божанка за написването на книгата. Тя поема кръста и високата отговорност да оправдае доверието на по-младите, които очакват точно от нея да осъществи желанието им да се възкреси миналото на предците им. Освен личните срещи и интервюта, тя ползва и много материали от архивите и издания на различни автори и подадени информации. Успяла е да събере и обобщи наличните сведения в историческата ни литература за бежанците – тракийски българи.

Тази книга не е само увличащ и прочувствен разказ за съдбата на бежанците и заселването им тук. Художественият изказ обединява всичко в рамките на събитията от миналия век, родени в тревожната и героична освобожденска епоха. Разказът на авторката не е само плод на лични подбуди, но и на поръчение, изразяващо почит и любов към предците.

Тази летописна книга не може да се възприеме като единичен случай от историята, защото изживените терзания, описаните събития, обкръжаващата среда на последващите поколения са една вълнуваща реалност, обобщение за съдбата на хилядите прокудени тракийски българи-бежанци.

Тази тракийска история, която днес е пред нас, е свидетелство за родолюбието на българите и тяхната устойчивост, кураж и вяра, за упоритостта, трудолюбието и моралните устои, които се предават от поколение на поколение. Напомнянето за тях чрез поведението на потомците е принос към доказателствата за наличието на тези качества, съхранили през вековете българския народ като цяло.

Авторката заявява, че осъзнаването на родовата принадлежност, означава не само почит и носталгична уважителност, а и задължението да съхраним доброто и градивното, и да се изявим като достойни труженици в съвременното развитие.

И накрая, книгата, написана от Божанка Николова допълва с нови сведения краеведската и историческата ни литература за тракийските българи, с което прави забележителен принос за документирането и възкресяването по този начин за бъдещото поколение на едно българско пространство, унищожено по волята на неблагосклонната към нас българите историческа съдба, поради егоизма на съседи и цинизма на Великите сили, чертали следвоенните граници на балканските народи, съобразявайки се само със своите интереси.

В този смисъл книгата на Божанка Николова е принос и към общобългарската история, която се обогатява постоянно от всеки един нов камък, положен в нейния градеж.

И накрая няколко цитата от изявени българи, потомци на тракийски бежанци.

“Историята е учителка в живота. Тази римска максима е актуална и днес!”, проф. Божидар Димитров

“Защото един народ, който няма история – не е народ!”, д-р Стамат Апостолов

“Народ без история е като дърво без корен!”, отново д-р Стамат Апостолов

“Който не е отнякъде, значи е отникъде!”, проф. Тончо Жечев.

Поздравения и честито!

Димо Карабелов
Член на ВК на СТДБ
29 март 2023 г.

-----------------
Божанка Николова, “Тракия – легенда. Поглед назад във времето”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
-----------------