Голо тяло

Голо тяло

Татяна не харесваше тялото си. Все го криеше, доколкото може. Избягваше да носи тесни и изрязани дрехи, струваше й се, че с формите си може да отблъсне или предизвика околните, или да си създадат нереална представа за нея. Всъщност, тялото й бе женствено и доста хармонично, но тя не го приемаше за такова и даже завиждаше на дамите с тесен ханш и прилепнали към гърба коремни части, над които стърчаха гърди, неясно как така изпъкващи от липсата на плът около тях, но стърчащи, може би поддържани от някакви импланти, или специални сутиени с подплънки.

Татяна работеше като касиерка в супермаркет и се дразнеше от клиентите, които искаха да надникнат в деколтето й, вместо в дисплея на касовия апарат или в касовата си бележка и тя трябваше да им подсказва какво трябва да платят. Ето защо носеше дрехи без деколте и добре прикриващи тялото, без да са прилепнали.

Тя бе напуснала родния си край поради липса на нормална работа и перспектива там и се записа в курсове по счетоводство в големия град. Беше наела скромна квартира, но преживя голям стрес, когато хазяинът бе влезнал в стаята й през нощта и се опита да я обладае. Тя се уплаши и го помоли да си върви, а той й предложи да остане и да й спести наема за следващия месец. Тя му каза, че ще си плаща редовно наема и че ще смени ключалката на вратата, щом той има ключ. Тогава той се опита да я изнасили.

За втори път беше обект на такава агресия. Веднъж в селото на баба си бе отишла на разходка из околностите и да посъбере от сезонните билки. Не щеш ли, появиха се две момчета, заклещиха я до едно дърво и почнаха да я опипват и да я дърпат към земята, тя се окопити, стисна ножицата, която носеше, за да подрязва с нея билките и ги заплаши, че ще ги убие. Зад гърба й бе дървото, нямаше къде да отстъпва и тя тръгна срещу тях с острието на ножицата и с пронизителен писък, момчетата хукнаха да бягат и повече не се появиха, но и тя повече не навести баба си на село. Тогава си помисли, че в гнева си можеше да убие някой натрапник и се уплаши от самата себе си.

Хазяинът я натисна към леглото и тя се почувства като в капан, това взриви гнева й и тя го атакува с остър крясък, събори го на пода, грабна ножа от масата и го насочи към него. Той се сви уплашен и бързо напусна стаята. Това я принуди да си потърси веднага друга квартира.

Като ученичка бе харесала едно момче от съседния клас. Все търсеше приятелката си от този клас за кураж, когато искаше да го заговори. После помоли приятелката да му каже, че иска да се срещнат само двамата и й даде кратка бележка до него, в която пишеше: „Игор, ще те чакам след училище в градинката до стадиона, за да се разходим и поговорим“ . Срещата не се състоя, той не дойде. А приятелката й каза, че му е дала бележката, но не знае дали я е прочел… Имаше нещо смущаващо в начина по който й обясняваше, все едно се оправдава.

Не, не й вървеше в интимния живот оттогава насам. И какво, само работа, учене, потискане на желанията и очакване… на какво? Даже не смееше да си помисли какъв ще е мъжът, с когото може да се задоми, да има деца и т. н. Ами ако и той е от онези… И всеки опит за комплимент, за флирт, я караше да се стяга, да се бои от насилие и неразбиране, да се затваря в себе си. Колежките й също почнаха да я отбягват. Някои от тях сякаш носеха подобна на мъжката агресия към другия пол. Разказваха си хитрини и наглости, с които постигат това, което искат от мъжете.

Самотата още повече изостри страховете и съмненията й за нормални отношения в средата, в която живееше. Една нощ сънува, че се отдава на нападателите си, за да ги обвърже и да ги измъчва до края на живота им. Събуди се още по-депресирана и наум си повтаряше: „Никога, никога, никога…“

Родителите й заминаха на работа в чужбина, а тя отказа да ги последва. И без това се чувстваше несигурна навсякъде. Искаше поне да вземе дипломата си и да си потърси по-доходна работа. Пък и донякъде посвикна с опипващите погледи на мъжете в магазина, почна да ги приема като глупав вид забавление в скучното еднообразно всекидневие. Мъчеше се да си сложи непроницаема маска на лицето, но като че ли не се получаваше. Пък и седнала в кабинката на касиерка се чувстваше защитена, а и в магазина имаше охрана, камери за наблюдение…

В един слаб за търговията ден след празниците тя вече щеше да задреме на касата, когато се появи млад дългокос младеж. Той внимателно, като вещ дизайнер, подреди хранителните си продукти на лентата пред касата и се загледа в нея. Тя поздрави, както е по правилника в магазина и зърна очите му – бяха пълни с детска наивност, топли пламъчета и любопитство. В този миг го позна – Игор, същият, когото бе харесала в училище и който се опита да забрави заради странното му поведение и вероятната връзка с приятелката й. Той също я позна, заговориха се, но в този момент към касата приближи семейство с дете и с пълна количка с продукти. Той плати и набързо написа на касовата бележка телефона си с молба да му звънне, когато може, защото биха могли да се видят. Тя се изчерви, ръцете й нервно потрепериха, но взе бележката с телефона и се опита да надене непроницаемата си физиономия за клиентите на магазина.

Три дни бележката с телефона пареше в джоба на панталона й, щом я докоснеше с ръка, се отдръпваше, за да не се изгори. Накрая я извади, разгледа интересния му почерк и цифрите, спомни си причинената болка от несъстоялата се среща след училище. Бавно, съсредоточено, скъса на малки листчета парчето хартия и даже й се прииска да изгори всичко…

После в съня си видя как листчетата горят и запалват бащината й къща, как всичко отминало гори и остава само пепел… Не, тя не искаше да забрави безгрижното си детство, не искаше да загуби трепетното чувство на първото влюбване. Платоническата, несъстоялата се любов, в този момент се оказа много по-силна от всичките й плахи опити да хареса някого. И сега какво да прави, след като изхвърли телефона на Игор? Искаше да го възстанови в паметта си, започна да набира цифри, които изскачаха пред очите й, но попадаше на различни хора, не и на него. Извиняваше се учтиво след всяко погрешно повикване и с чувство на обреченост и самотност заплака. Защо бяха тези вълнения, някакви сподавени и забравени чувства или интуиция, която й подсказваше, че трябва да го види, че имат да си кажат нещо важно… Дали пък той не живееше с приятелката й, с която отдавна тя не контактуваше. Или има нужда от някаква помощ, все пак е неин земляк и съученик? Опита се да потисне всички тези терзания, но с тайна надежда отиваше на работа всеки ден, очаквайки той да се появи отново. Най-малкото, можеше да му се наложи да пазарува на същото място.

И наистина. Изглежда беше чакал да види, че на касата й няма клиент и приближи. Тя видя, че не носеше никакви стоки, значи не бе дошъл да пазарува. А може би търсеше точно нея? Прималя й, добре, че бе седнала, странно потреперване премина през тялото й. Той попита и тя му отговори с шепнещ глас, че ще се видят след работното време, да я чака на изхода.

Тя искаше да го опознае повече, но как да му се довери. Ами, ако беше като другите. Не приличаше на грубиян и насилник. Затова го бе харесала в училище. Имаше в него нещо по-различно от онези, които се перчеха с мускули и пари, които смятаха, че всичко им е позволено и могат да имат всичко, което поискат – за тях имаше достатъчно други женски същества, тя не бе от тях.

Татяна не чувстваше нито умора от работата за деня, нито онзи момичешки страх от неизвестното. Тя вървеше към срещата с Игор. Сякаш доверието й се възвърна. Не беше желание за лекомислен риск. Изглежда искаше да постави ново начало на чувствата и живота си. Може и да беше узряла, за да рискува, но пристъпи предпазливо в първия разговор с Игор.

Той, на чаша вино с порция бадеми, разказа накратко за времето, откакто не се бяха виждали. Взимал уроци по рисуване, още преди да завърши училище. Помолил приятелката й да му позира като модел, трябвало да представи портрет, рисуван от натура, за ученически конкурс. Приятелката й обаче се съблякла и поискала да я нарисува цялата. Той се засрамил от голотата й, тя се опитала да го съблазни доста грубо, а той бил шокиран и я накарал да се облече и да си върви. Тя се засегнала и му казала, че е обратен, че и да иска да спи с нея, бил неспособен… Оттогава Игор имал проблеми и не знаел как да се държи с жените, въпреки, че го ухажвали. Думите му изразяваха надежда за нещо ново и обнадеждаващо.

Татяна го попита дали нейната бележка в училището е стигнала до него. Той поклати отрицателно глава.

Татяна не знаеше какво да каже и как да продължи. Затова отмести недопитата чаша с вино, написа на салфетка телефона си, стана и каза: „Обади ми се, ще се договорим да се срещнем в Художествената галерия в центъра, това е единственото място тук, в което намирам успокоение, за да чуя собствения си вътрешен глас и да си отговоря на неразрешими въпроси. Щом си художник, ще ми разкажеш за теб и за онези, чиито картини съзерцавам с наслада. Не ме изпращай. До скоро!“

Игор стоеше сам на масата с двете недопити чаши. Усети гореща вълна и сърцебиене. Красивото лице и магнетичното тяло на Татяна бе забелязал и бе харесал още в училище. Но тогава му се струваше, че тя го отбягва. А е било иначе… И двамата си приличаха, бяха свенливи, интровертни... Той изпи до дъно своята чаша, после подържа в ръка чашата на Татяна, погълна страстно виното от нея и видя на ръба на стъклото дискретното й червило с формата на устна. Сложи чашата във вътрешния си джоб до сърцето. Повика келнера и го помоли да плати виното и една счупена чаша. Келнерът се зачуди, защото не видя парчета стъкло по пода или масата, но взе парите.

Игор излезе навън, прииска му се да набере телефона на Татяна и да я помоли да му напише същата бележка, която не бе получил от нея. Щеше да я чака пред Градската художествена галерия, където след време се надяваше да висят и негови цветни композиции… Като художник си представи нарисувани върху платно изящните черти на лицето й и нейното голо тяло. Дрехите й не бяха пречка да установи идеалните форми и пропорции, които го привличаха така непреодолимо.

Но трябваше да разбере дали привличането е взаимно.