Емоционален аспект за душата

Емоционален аспект за душата

(...) душата продължава да живее под друга форма и получава награда или наказание.
Платон

Откакто съществува човечеството, темата за душата не е слизала от полезрението на учения, та е достигнала чак и до най-обикновения човек.

Всеки един от нас в дни на тревога казва: “Заболя ме душата”. Когато сме млади, ние не се сещаме за нея, но прехвърлим ли младежките години и особено когато навлезем във възрастта на помъдряването, т.е. с остаряването, тази мисъл натрапчиво ни спохожда, както и други подобни такива около нея. Нека не се спирам на тях, защото рано или късно те ни намират.

Какво представлява душата и къде се намира в тялото ни? Материя ли е, или витае около нас? Тези въпроси ме преследват и ме карат да търся отговори, които никой и никога не е дал или пък, ако ги има, то това са само предположения, но не и научно обосновани доказателства.

Някъде бях чела, че учените установили, че когато човек напусне този свят, тялото намалява до 22 грама (в зависимост от теглото му), а това означава, че душата е в нашето тяло, но къде?

Според римския философ Сенека: “(...) душата е Бог, който е намерил подслон в човешкото тяло”. Това е тълкувание на древния философ, но дали е вярно, длъжни сме да се съмняваме и да търсим душата, която е част от нашето тяло и без което то не може да съществува.

Интересно е какво смятат и древногръцките мислители. Философският диалог “Федон” на Платон ни открива най-зрелия етап от творчеството му. В диалога център е Сократ, за когото Платон казва, че е “пример за идеална човешка съдба”. Основната тема в диалога е “противоположността на душа и тялото в човешкото същество, за душата, орган на познанието и за нейното принципно безсмъртие” чрез смъртта на Сократ, който е бил един месец в Атинския затвор, след което трябва да изпие чаша с отрова в присъствието на своите верни приятели и почитатели. В този диалог главният герой Федон с подробности разказва за отиващото си тяло на Сократ и за безсмъртието на душата. Тяхното познание за душата по-късно е развито от философа Аристотел, учил и той в Академията на Платон.

Древногръцкият философ Аристотел например я нарича “първа ентелехия” на тялото. Според него, тя не може да съществува вън от него: “Душата е първичното осъществяване на естественото органично тяло”. Тя е формата, есенцията на човешкия организъм. Той застъпва твърдението, че душата е движещата сила, поради което човек работи, храни се и извършва всички дейности, които са необходими за неговото съществуване или пък оцеляване. Към тези свойства на душата той причислява растенията и животните с единствената разлика, че при човека има интелект. Разумната душа познава и мисли, докато за растителната и животинската душа е характерна зависимостта ѝ от тялото.

За индианците пък душата се намира в сърцето и няма телесна материя, т.е. според тях ние не можем да я докоснем.

И Православната църква счита, че душата на човека е нематериална и е невидима, но за нея трябва повече да се мълчи, защото тя се определя от възкресението. Но въпреки това казва още, че душата е носител на емоциите на човека били те отрицателни, или положителни. И добавя, че душата може да бъде видяна само от светците, ангелите и Бог. Нека, обаче, не забравяме, че най-старата и вечна книга Библията доказва, че душата съществува и ние като християни трябва да се съобразяваме с написаното. Така например, в Стария завет не на едно място тя се споменава по един или друг повод. В книгите (Битие 1:24); (Езекил 18:4; 18:20); (Захария 12:1); (Исуса Навиева 2:11), а в Новия завет в (Посланието до Римляните 6:23); (Посланието до Галатяните 3:10; 13:22) и още на много други места можем да намерим текстове за душата и да ги прочетем.

В днешно време в широко навлязлата съвременна медицинска апаратура в болници и изследователски лаборатории се правят постоянни наблюдения над починалите, за да се установи има ли присъствие на душа в тялото на човека и как изглежда тя. Като доказателство, ще добавя следните примери: френският лекар Иполит Барадюк снима телата на умиращите и по време на смъртта им вижда малки полупрозрачни облачета. Учените от Санкт Петербург пък използват устройства за инфочервено зрение, които записват как мъгляв обект се отделя от тялото и се разпространява в околното пространство, от което изследване възниква въпросът: това означава ли, че душата остава тук, на земята, за определен период от време и “посещава” ли местата, където е било тялото ѝ?... Или пък завинаги е при нас, но не ни е дадено да я видим. Така е според християнската религия. Логиката ни подсказва именно това. Ако се вглеждаме по-често около себе си или пък чуваме сигналите, които ни се дават, ще разберем, че душите на нашите близки не са ни изоставили.

Други двама учени, Стюарт Хамероф, професор в департамента по анестезиология и психология в университета на Аризона, и британският физик Роджър Пенроуз твърдят, че същността на душата се съдържа в структурите, наречени микротубули, които се намират в нашите мозъчни клетки.

Темата за човешката душа занимава учени и философи, откакто свят светува. И в този смисъл нека кажем: душата е създадена от Бог и само той знае нейната същност и къде точно в тялото ни се намира тя. И ако човечеството непрекъснато си задава въпроси за душата, то това се дължи най-вече и само на нея, като живителна сила в човешкото тяло. Налага се да кажем: без сърцето и без душата няма живо същество и да спрем дотук, надявайки се, че някой ден Бог ще даде просветление някому, за да опознаем душата и нейната роля в нашето тяло.

София
7 март, 2024 г.