В основата на романа “Случаят Джем” Вера Мутафчиева полага драматичната съдба на османският принц Джем, като през нейната призма коментира взаимовръзката и оттласкването между Запада и Изтока. Това налага, преди да навляза в дълбочинните смислови пластове на показанията на свидетелите...
Наскоро в разговор с един приятел, доктор по философия и магистър по литература и изкуствознание, стана дума за това доколко литературният критик в интерпретацията си за конкретна художествена творба има право да говори за политика. Според него това не е желателно. Аз мисля, че някои произведения задължително го изискват...
Сред тринадесетте свидетели, чрез които е реализиран сюжетът на романа “Случаят Джем“, присъстват само две жени. Изборът им е съобразен с основните семантични пластове, представящи допирните точки и оттласквания между Изтока и Запада...
Заключителната част на романа “Случаят Джем“ също не е така нашироко разгърната, както първите две сюжетни цялости – тя е само с 20 печатни страници по-обемна от третата част. Сюжетът й е изграден от един обемен откъс от дневник на Саади и показанията на трима свидетели пред съда на историята...
Разказите на Иван Вазов от 90-те години на XIX век съществено се различават от прозата му, писана дотогава. Новите обществени и икономически условия след Освобождението на България издигат в култ материалното и не могат да бъдат отразени със средствата на романтичното извисяване на възрожденския тип човек...
За съвременните млади български читатели Петко Тодоров (част от второто поколение български интелигенти след Освобождението) е непознат автор и ако някога са чували името му, то е било мимоходом, покрай другите трима популярни представители на литературния кръг “Мисъл”...
Таньо Клисуров напусна нашия земен свят преди малко повече от година някак неочаквано и въпреки приближаващата му 80-годишнина, все още много рано за една такава борбена натура като него...
Ако трябва да назовем с две думи същността на Българското възраждане, то те биха били робство и борба. Не свобода, защото тя е само мечта, мираж, който поддържа жив българския дух във времето на садистичните изстъпления на друговереца-поробител и му дава сили да понася униженията, поругаванията, убийствата, кланетата и бесилките...
Стихотворението на Христо Ботев е публикувано във в. „Независимост”, бр. 3 през 1873 година, и представя по алегоричен път особеностите на историческия момент, предизвикали сложни взаимоотношения както в социалното и политическото българско пространство, така и сред представителите на нашата емиграцията в Румъния.
