След Елисавета Багряна най-популярната поетеса у нас и в чужбина е Лиляна Стефанова. До момента на създаването на поемата “Два портрета” тя вече е издала повече от 50 книги, преведени на 31 езика, като общият брой на тиража им надхвърля един милион екземпляра.
Фрагмент от монографията на Лалка Павлова “Съдът на историята – “Случаят Джем” от Вера Мутафчиева”. Публикацията е по повод 95 години от рождението на Вера Мутафчиева (28 март 1929 – 9 юни 2009).
Откъс от монографията на Лалка Павлова “Българският космос в трилогията “Балкани” на Яна Язова”. Публикацията е по повод 50 години от смъртта на Яна Язова (починала на 9 юли 1974 г., на 62 години, в гр. София).
Лалка Павлова представя задълбочен литературно-критически сравнителен анализ на два романа, посветени на личността Стамболов: “Ангел или Демон” на Александър Томов и “Стефан Стамболов: Воля за държава” на Бойко Беленски.
Да се пише за Йордан Радичков, а още повече да се прави опит за тълкуване на разказите му, е едно огромно предизвикателство. В неговия художествен свят, според Валери Стефанов, реките влачат библейски удавници, а от паметта на талази извират утаени митични представи...
В параметрите на българската и европейската литература от ХХ век творчеството на Дора Габе представлява крупно естетическо явление. Може би затова изненадва фактът, че независимо от почти едновременната поява на двете столетнички – Дора Габе и Елисавета Багряна – литературната критика проявява по-голям интерес към творчеството на Багряна...
Казват, че истинското изкуство се ражда от голяма болка. А болката... тя е като малка белогрива вълничка, шибната жестоко от вятъра и подела от дълбините на морето най-тъмните си предчувствия за приближаващо Зло, което постепенно набъбва като лавина и с огромна унищожителна сила отмъстително се стоварва върху брега.
Елисавета Багряна принадлежи към онези малцина посочени от съдбата творци, чийто талант е забелязан и оценен по подобаващ начин още с първите й публикации – Йордан Йовков съдейства на Лиза Белчева да публикува стихотворенията си “Вечерна песен” и “Защо” в списание “Съвременна мисъл” (1915 г.), а проф. Михаил Арнаудов оценява положително двете й творби в сп. “Съвременник”.
Поемата “Любители на чай” е писана през 1993 – 1994 г., едно изключителни сложно време в новото българско битие, когато старото вече си е отишло, а новото все още няма свое собствено лице...
