Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Люлякови приказки
Поезия

Люлякови приказки

... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?

Кехлибарени нишки
Поезия

Кехлибарени нишки

Красотата на словото се разгръща като есенен лист, носен от вятъра на времето. Една дума може да бъде искра, разпалваща пожара на спомените...

Поезия

Къща от обич

Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.

Поезия

Картина в пет действия

Защо да чета поетите, когато ти си в снежинките на януари, в кристала на ледените висулки от стряхата, които звънят при докосване, в трептящата топлина зад прозорчето...

Поезия

Когато – тогава...

Когато в мен... Любовта заживява... Когато сърцето в гърдите тупти... Тогава от мене... Душата изгрява... С Надежда и нови мечти..!

Поезия

Животът не чака...

Ако днес ти е тъжно и искаш да плачеш... Излей се..! И просто плачи... Споменът днешен не трябва да влачиш..! А утре... С усмивка крачи..!

Поезия

Може би...

Може би, някой ден ще научим... Урокът на този Живот... И може би, някой ден ще получим... Обичта и спонтанна Любов..!

Поезия

Всичко има край...

Ако днес си в Ада... Утре ще си в Рай... Животът ни поднася... Всичко... На щастие и болка... Слага край... От себе си ни дава... Но съвсем мъничко..!

Поезия

Директно в очите...

Аз нямам спирачки... Нито задръжки... Говоря и правя всичко спонтанно... Дори да загубя... Губя по мъжки... За едни е угодно, за други е странно..!

Поезия

И ето ме тук... Оцелях...

В този Живот... Не успях... Да се правя на клоун и на шут... Какво е дори не разбрах... Да приличам на някой си... Друг..!

Поезия

Помилвани от чудо

В пространството на поносими рани се движим към целта съвсем сами. Отхвърляме с усилия възбрани, докато светлината прошуми.

Поезия

Маркъс, момчето на Ели

Завърни се със нея в подарения спомен и в български рай посади си дръвче. Аз въздишка по теб тихичко ще отроня, мое мило английско малко момче!