Умих на майка ми нозете три дни, преди да се помине. Пророни: “Нещо не наред е, защото все ми стинат, сине!”
Защото не достигат висини, създаде профила на Хималая, оставил тялото си отстрани, за да завърже вярата с безкрая.
Разлагане на светлината или мелодия без глас привлича, ала раздвоява с очакването...
Не ми стигат вече усилия, почти никакви сили нямам да съм още стратег на Асирия или левият лакът на Брама.
Когато страстно вятърът погали бедрата ми с ръцете си въздушни и пулсът ми в неравни интервали по дланите ми любовта разпръсне...
Град на живи легенди и безсмъртни слова, дишащ в собствен магично-пленителен ритъм, романтични алеи, потопени в една синьо-алена вечност... Мога да я изпитам...
Търкулнали се шумно в коридора, се разпиляха мисли – черни перли, изтръпнали ръцете от умора, се разтопиха сякаш. А латерна...
Можеш ли (само за малко) в нас да повярваш, но истински... Има ли чувства останали под тишината на листите...
Ах, колко съм се смяла с глас преди! Любов от първи поглед? Няма начин! А малко вяра никак не вреди... Сега не мога даже да заплача.
Като творец на любовта обичаш истински една жена. С допир галиш всички сетива и пренасяш ме в любовен свят на крила – мен и моята душа.
