Красиви песни чувам из простора, усмихнати в града са всички хора за болести, за такси никой не говори, за политика никой с никого не спори.
Подехме играта със звуци моята смърт и аз победих само защото тя не разбра...
Отказвам да чета непокръстени стихове, в които лъжата и влагата на истинска плесен миришат.
За хаир на името, което нося бих убил ламята, пременена в човешка одежда.
Аз съм затворник на днешните дни и хайдутин на миналите...
Не търси границата на ума в сгорещената възглавница. Докато Вселената безделно стои на прозореца...
Аз съм ловец на думи, изговорени от вашите уста или дръзко поробени в мислите...
Първата ми душа сигурно ще бъде положена заедно с износеното ми тяло в коравата Балканска почва...
Говоря с лебеди насън... Броя крачките от мен до теб, но наобратно. Тогава се раждам в съня си с твоето лице – съзнанието ти е мое – разхождам се навсякъде из него.
Поне още час ще се взирам в тавана на южната стая. Лист – недописан – дели ме вратата от Рая...
