Поезия

Стоим си равнопоставени помежду си:
Мохамед, Буда и Христос,
Аз и съпругата.
Хапваме си нещо... Галактики... планети...
Предъвкваме безсмислици до безвкусност...

Сърцето се забърза, но сърцето не спря
само си почина и пак забумтя,
заблъска, заклокочи, заизхвърля кръв
като че е бягяне и трябва да си пръв.

Чао мила, мила чао
вятър отвява целувки и съжаление
Чао радост, радост чао
идва есен и горчиво съмнение.

Жената с ябълките всяка сутрин,
през своя свят, край моя дом минава
и в сянката на овдовели букви
отива към пазара да продава.