Поезия

България – дете на Слънцето и Светлината!
Земя от Рая! На Бог въздишката в сърцето си стаила.
Попила в себе си от всичко най-прекрасно!
Води – събрани от сълзите на кристали!

В мъгла от заблуди светът е обвит
и облаци плачат с ранени сълзи.
Там някъде в булото скрит
вселенският грях
над всички тежи.

Живот, копнеж и пак провал.
И в лапите на дебнещия странник.
Душата ти, увиснала на връх кинжал,
лукавия отдолу чака своя празник.

Приказно красива, топла и мечтана,
кристално крехка или кована от стомана,
ту страстна, пламенна, горяща,
ту тиха, дълбоко спотаена, но кипяща...