Навсякъде е бяла тишина
Навсякъде е бяла тишина – тъй както в песента се пее. Навън е нощ, с усмихната Луна и вятърът на нея се люлее.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
На върха на иглата
Взели са ме триста дяволи – все на някого съм крива. Ангелите ме забравиха и душата ми се свива.
Зад кулисите
Никога не казвай: край! Краят е едно начало. Ада бъркаме със Рай. Черното излиза бяло.
Не съм...
Не съм златната рибка – не сбъдвам желания. Не чета вечер приказки. Не скъсявам разстояния.
C`est la vie
Двама мъже спират дъха ми – две различни планети. Единият – баща на сина ми, другият – в ноти оплетен.
Любовен взрив
Какво направи с мен, с какво плени и чувствата, и мислите самотни. Тъй дълги бяха скръбните ми дни, в които аз сподавях свойте вопли.
Прегръдка
Светът се сгромолясва над главите ни, а ние сме прекрасни, намагнитени, сред някакви разкопки запокитени.
Вълшебство
Не се ли умори да ме целуваш, не се ли умори да ме сънуваш, когато съм със теб или далече изгубен във самотна вечер...
Поет
С писалка-копие на Дон Кихот той атакува вятърните мелници, притиснат от живота, ала горд, той е един от странните отшелници...
Ноев ковчег
Ще оцелее любовта след бурята ще се клатушкат останките от политиката зад борда всичко ще е мъртво...
Непримиримост
Аз искам да живея просто като тревата и дърветата и като вятър да кръстосвам, и като свещ във храм да светя.
Самотникът
Живея сякаш на безлюден остров, а съм в гъмжилото на град голям. Вратата и душата си залоствам наказвам се – да се опазя сам!