Ти помниш ли мига, когато за пръв път с тебе се видяхме, мига, във който ме плени със твоята велика необятност?
Цяла грееш от лъчите, лодчице ле бяла, гмуркай се между вълните като чайка смела!
Слънчо щом огрее нашата колиба, с мрежите на рамо тръгваме за риба.
Похвали се Меца на Щурчо-свиреца: – Есента ми прати дарове богати...
Тръгнали за боровинки три мечета сам-саминки! Пълни кошнички набрали и на всичките раздали: кому двенки, кому тринки...
Днес забърках следния коктейл: две визи “шенген” за вкус, една национална виза за по-добра консистенция, две заявления за постоянно местожителство.
Казват, че са нужни думи чувствата си да изкажем. Думи ли – изхвърлих всички вчера през балкона, а есента настъпи монотонно...
Никога не си обичал да пътуваш за никъде. Обичаше дома, а лятото винаги ме чакаше – на пейката, под астмата...
В някои места от пътя на границата се чувстваш застрашен. Дъждове като змии връхлитат и целуват те...
През нощта тъмнината и молитвеният зов обхванаха Светата обител. Само шума на Рилската река...
