Как препуска конвоят на дните ми в този живот.
А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот.
Нека препускат минутите – луди коне!
Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Колко млади, наивни и влюбени бяхме.
Радостта ни се стелеше в тяло и цвят.
Във дланта на небесната кръглост мълчахме,
брояхме искри на красив звездопад.
Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша
и макар да е още далече, той отеква във мойта душа.
Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен
и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб вдъхновен.
