Поезия

Дълга е нощта

преди 2 седмици 3 дни

Дълга е нощта...
И е обширен вятърът.
Страх в тревите и в гнездата се таи.
Тънка и зехтинена е на звездите светлината.

Септемврийски поздрав

преди 2 седмици 4 дни

Във утро най-обикновено,
във делник най-обикновен
откривам нещо съкровено
за тебе само и за мен.

Черешова задушница

преди 3 седмици 3 дни

Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.

Всяка нощ си събличам последната риза

преди 3 седмици 3 дни

Всяка нощ е такава – хиляда и първа.
Няма бъдеще. Няма и спомен за после.
Зима с лято се люби. Пролетта не е първа –
беззащитна такава и мокра до кости.

Писмо от горния свят

преди 3 седмици 3 дни

Ти си стой на земята, защото за Рая е рано.
А пък аз ще ти пиша писма от горния свят.
Тук е хубаво. Господ си купи пиано.
И фалшиво да свири, го слушат и мъдро мълчат.

Събиране на душа

преди 3 седмици 3 дни

Много дъжд. Нито помен от тая в “По жицата”.
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

В онзи сън съм река

преди 3 седмици 3 дни

В онзи сън съм река. С мисълта да се влея,
се подхлъзвам по облите камъни и препъвам очите си.
После дълго потъвам в дълбокото. Там се живея.
И се любя с морето насън. Любовта ми е ничия.

Ще ти разкажа някога

преди 3 седмици 3 дни

Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа.
Сега ми се мълчи
в дълбокото на тъмните
ми сънища.

Сбогуване с август

преди 3 седмици 3 дни

И август иска още да остане
и ще остане винаги при нас,
и ще живее той като предание,
запомнено със името Бургас.

Коя съм аз?

преди 3 седмици 5 дни

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...

Страници