Поезия

Жив съм

преди 4 months 1 седмица

Жив съм още мърдам
крайниците си не помня
как съм се довлякъл до това
вонящо място Краят на цивилизацията...

Ела и изведи от безумния мрак

преди 4 months 2 седмици

Ела и изведи от безумния мрак
на този прокълнат залив –
ветроходът ми – заседнал във рифа,
край който не минават течения...

Заглавието е последно

преди 4 months 2 седмици

Като безсмислен гларус
гадая по върховете на вълните
вярната посока и бъдещето
на сънуваните хоризонти.

Ветроходецът

преди 4 months 2 седмици

Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива
на твойта непокорност...

Сън на гларус

преди 4 months 2 седмици

Аз съм само един тъжен остров
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената
в архипелага на Нищото.

Към есента

преди 4 months 2 седмици

По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите...

Цветна графика

преди 4 months 2 седмици

Когато се надигна
от пясъчното ложе на страстта –
те виждам как простора прекрояваш
с призрачните ножици на чайките.

Пазачът на фара

преди 4 months 2 седмици

Пазачът на фара, не!
Почакайте, става дума за нов!
А не оня познайник на Валери Петров.
Та пазачът на фара, запалил цигара...

Скица на надеждата

преди 4 months 2 седмици

Вик на гларус,
тераса и куче.
Дребни жълтици в джоба на делника.
Чаша мастика,
лула недопушена...

Жажда

преди 4 months 2 седмици

Денят надига бирени шишета,
като бинокли, взиращи се
в пазвата на есента...
Скатават ветрилата...

Страници