Тръгнали за боровинки три мечета сам-саминки! Пълни кошнички набрали и на всичките раздали: кому двенки, кому тринки...
Днес забърках следния коктейл: две визи “шенген” за вкус, една национална виза за по-добра консистенция, две заявления за постоянно местожителство.
Казват, че са нужни думи чувствата си да изкажем. Думи ли – изхвърлих всички вчера през балкона, а есента настъпи монотонно...
Никога не си обичал да пътуваш за никъде. Обичаше дома, а лятото винаги ме чакаше – на пейката, под астмата...
В някои места от пътя на границата се чувстваш застрашен. Дъждове като змии връхлитат и целуват те...
През нощта тъмнината и молитвеният зов обхванаха Светата обител. Само шума на Рилската река...
Приятелю-денди отново съм тук. Очакваше ли ме? Нося ти: кошница със стари спомени...
Понякога ми се иска да пиша... Понякога ми се иска да плача... Понякога ми се иска да пея... Понякога ми се иска да викам...
Много е цветна... Но как да видиш, като ти си далтонист... Направил си я черно-бяла...
Ти не си грешките си. Ти не си страховете си. Ти не си слуховете за теб. Ти не си слабостите си.
