Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Много е цветна

Много е цветна... Но как да видиш, като ти си далтонист... Направил си я черно-бяла...

Поезия

Ти си любов

Ти не си грешките си. Ти не си страховете си. Ти не си слуховете за теб. Ти не си слабостите си.

Поезия

Как хубаво на летен ден се спи

Как хубаво на летен ден се спи! Капчукът нежно трака по стъклата, напомня ми за лунната соната, приспивно гали моите уши.

Поезия

През лятото е времето горещо

Не! Няма угодия за старика, за него няма подходящ сезон; не го устройва вече климатика ни в летния, ни в зимния сезон.

Поезия

Децата истински обичам аз

Децата истински обичам аз. Дочуя ли от някъде случайно, в съня ми даже да е детски глас, изпадам в умиление безкрайно.

Поезия

На седмия ден...

Неделя. След седмичния ритъм си почивам. Лежа в тревата. А Земята без почивка се върти...

Поезия

Жив – до доказване на противното

Готов съм да призная: не искам нищо повече на този свят: парче сигурен хляб и чаша истинска свобода...

Поезия

Бяло пладне

Май се кани да вали. Откога се кани. Тъмен тъпан громоли в близките балкани.

Поезия

Моят миг

Обективно – да, животът е безкраен. Субективно – аз съм на Земята само миг.

Поезия

Диря в пясък се изтрива

Лятото лежи по гръб лениво. Ни пулс, ни кръвна вена му пулсира. Но аз не искам да се влача полужива, аз трябва да въртя във кръг всемира.

Поезия

Жена амазонка

Откакто е Господ окръглил земята – по някакъв стар и неписан закон, препуска стремглаво по нея жената – сама амазонка, възседнала кон.

Поезия

Почивка си давам

Как препуска конвоят на дните ми в този живот. А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот. Нека препускат минутите – луди коне! Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.