Залъгалки
Тръгнали за боровинки три мечета сам-саминки! Пълни кошнички набрали и на всичките раздали: кому двенки, кому тринки...
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Тръгнали за боровинки три мечета сам-саминки! Пълни кошнички набрали и на всичките раздали: кому двенки, кому тринки...
Днес забърках следния коктейл: две визи “шенген” за вкус, една национална виза за по-добра консистенция, две заявления за постоянно местожителство.
Казват, че са нужни думи чувствата си да изкажем. Думи ли – изхвърлих всички вчера през балкона, а есента настъпи монотонно...
Никога не си обичал да пътуваш за никъде. Обичаше дома, а лятото винаги ме чакаше – на пейката, под астмата...
В някои места от пътя на границата се чувстваш застрашен. Дъждове като змии връхлитат и целуват те...
През нощта тъмнината и молитвеният зов обхванаха Светата обител. Само шума на Рилската река...
Приятелю-денди отново съм тук. Очакваше ли ме? Нося ти: кошница със стари спомени...
Понякога ми се иска да пиша... Понякога ми се иска да плача... Понякога ми се иска да пея... Понякога ми се иска да викам...
Много е цветна... Но как да видиш, като ти си далтонист... Направил си я черно-бяла...
Ти не си грешките си. Ти не си страховете си. Ти не си слуховете за теб. Ти не си слабостите си.
Как хубаво на летен ден се спи! Капчукът нежно трака по стъклата, напомня ми за лунната соната, приспивно гали моите уши.
Не! Няма угодия за старика, за него няма подходящ сезон; не го устройва вече климатика ни в летния, ни в зимния сезон.