Поезия

Ако хвърля звезда във безкрая
кой ще може да я улови
сътворявайки в себе си рая
на отново родени мечти...

Ако бях се родила на юни сестра,
и кръвта му младежка
в мен неспирно да блика,
щях на лятото синьо да нося дъха
и на вятъра луд да съм лика-прилика.

Трополеше ноември със своя файтон.
Кочияши му бяха мъглите среднощни.
Пожълтели листа в неочакван синхрон,
затанцуваха валс под светкавици мощни.

Понякога душата разсъбличаш ми...
Понякога във дрипи я обличаш.
Понякога покръстваш ме с молитви...
Понякога некръстена посичаш.