Небесното везмо

Небесното везмо

(за българската шевица)

Гардероба стар веднъж отворих,
там годините се бяха насъбрали,
и нещо в кръвта ми заговори
с гласа на баби и родове стари.

Върху коприна извезана шевица
като далечен спомен ме прегърна
и с ласката на майчина десница
детството ми сякаш се завърна.

Помня мама разказваше ми често
как ръкави, шевици и сукмани
везали момите и ставали невести,
стъпвайки в житейските хармани.

Кръстни знаци сини и червени
греели на бродираната дреха.
Пазели свидно такива премени –
в чуждото място да бъдат утеха.

Родовата нишка няма да прекъсне -
конецът вплетен е във кръстен бод.
Чрез внучките споменът възкръсва
и носи отпечатъка на кръвния код.