За антологията на българската маринистична лирика в периода 19. – 21. век “Морето в моя стих не е измислено”, съставена от Георги Н. Николов, от издателя.
Не съм сигурен, дали съм прочел всичко, написано от Георги Йочев, но съм убеден, че “Справихме се, хлапе!” е най-хубавото, съчинено от него! До днес. Защото той има още време за писане!...
“Август се чете безкрайност” е третата самостоятелна поетична книга на Силвия Андреева (след “В кръвта ми има морска сол” и “Наричам те Спасение”). В книгата се редуват откровения и размисли в мерена и немерена реч, вдъхновени от морето и любимия Созопол...
В “Помниш ли Венеция?” Ваньо Вълчев остава верен на темите за обичта, добротворчеството и топлата човечност. Неговите разкази са слънчеви прозорци към вълненията на младостта и носталгични спомени за непринуденото щастие. Понякога забавни, весели и закачливи, друг път – раними, тъжни...