Истории юнашки, с пера и опашки

10,02 €
В наличност
Страници
128
Година
2026
Издание
Хартиено издание
Език
Български

За книгата

На улица “Широколистна” 62 живееше Соня Жълтоока. Соня беше малка горска сова и в това нямаше никакво съмнение. Доста неща в гората често изглеждаха или звучаха съмнително, но не и този факт. А фактът си е факт. За Соня фактите бяха от голямо значение, защото само според тях можеше да съществуват доказателствата. Доказателствата са нещата, които показват кое е вярно или невярно и кой е крив или прав. Както казах, това бе много важно за Соня, защото тя не беше просто поредната малка горска сова. Тя бе истински горски детектив. Горските детективи не приличат на обикновените. Не носят шлифер и странна шапка. Нито пък пушат или свирят на цигулка. Все пак това е много вредно. Пушенето, де... не свиренето... Е, имаше и доста прилики между Соня и останалите детективи. Традиционната лупа най-вече. Строгият поглед също. Много я биваше да гледа строго. Както и многото кратки въпроси, които всеки способен детектив умееше да задава.

Соня бе разкрила много сложни случаи. Например кой бе откраднал зимните запаси от жълъди на катеричката. Кой бе съборил градинската ограда на семейство Зайцеви и къде изчезваше горският елен навръх Коледа. Все заплетени истории. Слава Богу, нито един от тези случаи не бе свързан с тежко престъпление или нарушение на някой горски закон. Оказа се, че катеричката се будела нощем и сама изяждала своите запаси, още преди настъпването на зимата. Просто на сутринта не помнела нищо. Оградата на зайците била съборена от една полузаспала кафява мечка, докато обикаляла в търсене на храна за зимния си сън. Разбира се, не го направила нарочно. Колкото до елена и тук нещата се оказали просто недоразумение. Налагало се той да отсъства от гората, за да помага на добрия старец, когато някой от северните братовчеди елени настивал и не можел да дърпа шейната с подаръци. Той редовно пишел бележка на своята млада съпруга сърната, но от бързане бележката се закачала незабележимо на рогата му и после хвръквала в нищото, отнесена от зимните ветрове.

Всичко това звучи като на шега, но когато липсват доказателства, повярвайте, никак не е лесно да се стигне до истината, освен ако не си сериозен детектив. На Соня й предстояло именно това – да докаже за пореден път, че е наистина сериозен детектив.

Из “Детективска история”

------------

Р
Редактор

Отзиви на читатели

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.