Да нарисуваш цвета на душата

Да нарисуваш цвета на душата

Стихиите опитомено притихват, подчинени на хармоничната мисловна енергия, сътворяваща пространства, които да обитаваме. Място, което можем да съградим, да го наситим със светлина, любов и позитивизъм и да материализираме мисловните си модели. Да проникнем в цялото, за да опознаем частицата и да станем част от опитностите на сълза, океан, камък, дърво и птици... От вселената, която е вътре в самите нас.

Книгата на Калина Томова „Роман за двама“ е поредното предизвикателство на авторката да поведе читателите си по невидимите пътища на илюзорното, в което всъщност е побрана реалността. На Живота, на същността ни, на духовните ни опитности. Това не е точно роман, а възможност за пътуване на всеки един през пространството, което сама душата му сътворява. За да намери сходната душа, която цял живот е търсил, част от същността му, дъх от въздуха, който диша. Разбира се, ако пожелае да излезе от затвора на страховете си, които са го поставили в рамка и му пречат да разтвори крилете си за полет.

Интересен и много завладяващ е начинът, по който Калина изгражда структурата на творбата си – роман в романа. Авторката ни представя развитието на два сюжета, които се развиват паралелно. В единия е животът на основните герои (двамата автори), а в другия – на героите, които те сами създават (Ева и Никола), участвайки в конкурс за написване на роман, според основната сюжетна линия. Според регламента на конкурса романът трябва да се напише от двойка автори, подбрани на случаен принцип. Те си подават текстове на отделни глави и всяко следващо включване да надгражда, продължава и доразвива идеята на партньора. В същото време авторите трябва да останат напълно непознати помежду си, единствената им връзка да е чрез написаното от тях и подписано с псевдоним. И двама непознати приемат предизвикателството да създадат роман, написан с душите им, без да подозират, колко много ще означава другия за тях – непознат, но толкова близък, сродил се със същността му. Защото всеки от тях прониква в духовното пространство на другия, където душите им се свързват и общуват на друго енергийно ниво. Усещат, че това не е случайно съвпадение при избора на партньор за писане, а съдбовна среща на две души, която ще запълни празнотата им.

Непознати врати се отварят пред мене,
какъв ли живот ще открия зад тях?
Ще успея ли с пламъка свой да засветя,
дали съм достойна за свят непознат?
На душата крилете размахвам широко,
мечтите рисуват магични платна.
С кого ще творя, ще фантазирам и споря,
редейки етюди с подбрани слова?
На тревогата мракът промъква се тайно,
подобно на есенна гъста мъгла,
но не искам страхът да ми бъде приятел,
ще взема заряд от сияйна звезда.
Любобитно надничам към света непознат,
създаден от мисъл, мечта и перо,
проектирам местата, през които
сама следа ще оставя с печат от любов.

Поднесено по този начин, фабулното развитие държи читателя в напрежение и той очаква с нетърпение следващото действие на героите. Така Калина успява да ни накара не само да сме пасивни наблюдатели, а да ни направи част от случващото се и да участваме в хода на събитията. Да откриеш човека, за когото си мечтал в сънищата си, изграждал си го, извайвал си всеки детайл, сътворявал си го в цвят, светлина и музика. Търсил си го във вселените, разчитал си го в звездното небе. Сътворявал си пространство от вселени, за да го оживиш и материализираш. Всичко това Калина Томова ни представя по един великолепен начин, където силата на изящното й слово ни пренася съвсем естествено в измерения и светове, в които илюзията и реалността се сливат, сънищата се случват наяве, материя и дух се вплитат в едно. За да усетим красотата на най-великото чувство, да почувстваме силата и свободата на мисълта, за която няма невъзможни неща. Да се слеем с необятното пространство и да осъзнаем, че сме частица от този всемир, създаден от първоизточника на всичко, което е – Бог-Творец Вседържител. Че можем да проникваме с мисълта си на разстояния от време и пространство и в същото време цялото това познание да се събере само в една частица – сълза от светлинен кристал.

Любов ли е, когато съм без тебе?
Когато съм въздишка лекокрила,
политаща в смълчаното безвремие,
от светлината взела сила?
Любов ли е, когато те жадувам,
макар лицето ти да е зад облак тъмен?
И само думите ти влюбени сънувам,
с които ме изгаряш до абсурдност?
Любов ли е, когато се разпадам,
изгубила следата на гласа ти
и чувствам как до дъното пропадам
без шанс да те открия, с теб да бъда?
Любов е, ако моите послания
проникнат като светеща хипноза
в душата ти, ранена от терзания
да търсиш точно мен зад хоризонта.
Любов е, ако мисли с теб кръстосали,
открием се зад думи запечатани
и разпознаем на душите порива,
въвлечени в животворящ сценарий.
Любов е, ако въпреки абсурдите
за мен копнееш, образа ми виждаш
и ме сънуваш в нощите безлунни,
че съм до теб и с обич ме закриляш.
Очаквам те. С любов ще ме откриеш.
Тя знае пътя, думите го знаят.
В героите душите си ще скрием
и ще измислим как да се познаем.

Двамата автори, които създават романа, успяват да уловят вибрациите си в пространството и душите им да резонират на една честота, за да съпреживяват усещанията си. И по този начин да ги пренесат и на героите си, които по неведоми пътища на езотериката се откриват в Марсилия, Франция. Никола е художник, поканен на семинар от свой чуждестранен колега в Марсилия – град, побрал красотата и романтиката на една отминала епоха, но съхранил усещането за настояще. Той е създал картина–шедьовър, нарисувал е мечтата си. „Синята лейди“ е уникално творение на въображението му – ръката сама я рисува, така както фантазията му диктува, без да знае, че някъде в пространството и времето Тя съществува в действителност и че скоро ще я срещне наяве в живота си. Среща, която ще го накара да усети себе си в пълнота, да открие истинската си същност, която досега не е познавал докрай. Защото е открил другата половина на своето цяло. Художникът успява детайлно да извае изяществото в чертите на една жена, която присъства в душата му като усещане за блян, пренасяйки оригинала на платното – изстрадан копнеж по нещо недостижимо. Да го насити с присъствие, да го оживи и одухотвори, за да разпръсква светлина... В синьо. Да оцвети и обгърне душата в цвят, в който се побира всичко – небето, водата, въздухът... Всичко се изгубва и остава само цвят... Синият цвят на пеперудата от онзи сън, в който двамата ще тръгнат един към друг, за да се намерят някъде между реалността и илюзията.

Ева пътува към Марсилия – специално за нея място, за да организира сватбеното тържество на най-добрата си приятелка и да направи вълшебен този специален ден, така както само тя умее да създава радости в живота на другите. Марсилия е градът, който някога е покорил Ева и тя се е влюбила в този приказен град. С цялото си същество и всички сетива. Сега отново се връща там, за да го съзерцава, да го преживее и да го обича с цялата си душа.

И там сред шума на града и плисъка на вълните, Ева и Никола се откриват – неведоми сили ги водят един към друг, за да се пресекат пътищата им. Той прочита в очите й всичко, за което душата му е жадувала:

Познах те в мига, в който те зърнах.
Знаех, че съм те чакал цял живот;
...
По цвета те познах, преди да те видя.

Калина Томова изгражда повествованието с финия усет на психолог, който прониква дълбоко в душите на своите герои. Силен художествен похват е експресивното описание на различните видове изкуства – поезия, музика, живопис. Пренася ни в атмосферата на една художествена галерия и картините в нея. Някои от тях са като „древни будоари, потънали в безмълвието на красиви орнаменти“, други са огромни като „небесен декор“, а някои „те заковават на място“ в очакване да оживеят и да се слееш с тях. Тук е и онзи шедьовър, в който героинята разпознава себе си. Тя гледа изумено с „очи, преплували през синьото и там някъде зад него, огряна в приглушена светлина, ни гледа „Синята лейди“. Струва ми се, че съм пред огледало, от което всеки момент ще тръгна...към себе си.“ Авторката умело вплита и поетичния си талант в прозата, която е толкова ефирна, че самата тя е поезия. Думите, които подрежда в песен и слага в устата на героите си, имат изключително въздействие върху читателя. Песента идва винаги, когато надеждата е изгубена. И когато героят запее, сякаш всичко се изпълва със смисъл, животът става отново светъл и бял, надеждата се възвръща и героите се възраждат. Безспорен е талантът на Калина да борави с думите. Словото изпълва всичко, за да създаде материалния облик на мисълта. Песен, в която думите са като „космичен кристал, от който струи светлина“, а творящата любов „оживява от вълшебството на мислите-думи“:

По пътеките лунни се търсим...
А сърцата ни светят от обич...
Ще откриеш ли бяла пролука
в недрата на космичните нощи?
През душите ни – светли екрани,
любовта, като филм от безкрая,
разцъфтява в нежно дихание
и рисува взаимност в сърцата.
Няма шанс да загубим пътеките,
начертани от звездните стъпки.
Щом надникнем в очите си светещи,
ще открием душата си в другия...

В „Роман за двама“ Калина Томова насочва вниманието ни към многопластов анализ. Кара ни да осъзнаем и силата на природните стихии и как да станем част от тяхната градивна мощ. Магичните свойства на водата – като елемент на зараждащия се живот и нейните способности да пречиства и отмива старото и негативното, да разрушава ненужното, да сътворява животи. Защото нищо не може да спре водната стихия, всеки път търсеща нови форми и посоки – свободна за движение и полет... Не случайно авторката е замислила срещата на Никола и Ева да се случи на брега на океана...

Светът е вода, превръщам се в раче, нищо не се губи...

Изграждайки образите в романа, Калина Томова ни кара да осмислим как трябва да отстояваме себе си, дори когато отвътре „сме разполовени“ и душата се разкъсва от съмнения и слабости. Да се научим да преодоляваме преди всичко същността си и задръжките, които сами си поставяме. С мисълта си да пробиваме пространството и тя да става Светлина. Защото винаги има надежда и път, който трябва да бъде извървян. Към целите и мечтите...И още – да разберем изначалния баланс на даването и получаването, за силата и мощта на думите, за „енергията на мислите да прокарват пътеки там, където ги няма – заради другия. За да успее да премине напред през невъзможното в живота си в даден момент“.

И в тази книга на Калина отново се усеща как авторката по възхитителен начин ни представя темата за опитностите, през които преминаваме в живота си, за да вървим нагоре по спиралата на познанието: „Ще се превърнем във всичко – от трева до голямо дърво“. Самата тя се усеща като част от всичко – трева, дърво, птица, гора, вода. Успява да почувства душата на заобикалящия ни свят и да разчете „генетичния му код“. Потъва и сякаш се слива с гората – жива, дишаща и мислеща част от вселенската хармония. Влиза в контакт с нея, като с живо същество, преодолява бариерите й, за да може да я разбере и да бъде допусната в личното й пространство. Една чудесна препратка и към човешките ни взаимоотношения, които да се основават на взаимно уважение и зачитане, на откриване душевността на другия, а не на егоистично надмогване и влияние.

Всичко е движение, няма застой, събитията следват своя шеметен ход. Дали ще бъдем част от всичко това? Как да понесем тежестта и радостите на живота си, прониквайки и преминавайки през него, трупайки опитностите, заради които сме дошли? Как да потърсим мъдростта в корените си, протягайки ръце към небето?

Може би ще намерим отговор между страниците на „Роман за двама“, в който всъщност е събрана мъдростта на цял един живот.

------------
Калина Томова, “Роман за двама – Синята лейди”, Книга първа, 2026.
------------