Така е. Идва момент, когато човек започва да живее само със спомените си. А моите са много и много на брой. Изкарах цели тридесет години в редиците на кавалеристите и сред другарството на конете. Та ти ме питаш за конете, искаш да ти разкажа нещо любопитно...
Станах честа посетителка на хиподрума. Там новите ми приятели хрупаха донесените от мен захарчета, а аз ги наблюдавах и ми се искаше да ги опозная и разбера... Веднъж един от треньорите ми разказа покъртителна история...
По смраченото небе се носеха тежки облаци, наситени с дъха на бурята. Едри капки дъжд ритмично забарабаниха по спечената земя. Полковник Данев издаде заповед: “До осемнадесет часа да се приключи с фортификацията.” Батальонният командир изкозирува и бързо напусна командния пункт.
Казвам се Елена и бях студентка по медицина. Още от дете мечтаех да стана лекар и когато най- накрая бях приета да следвам, се наложи се да се прехвърля да уча друга специалност. Отново в сферата на медицината, но в друг раздел...
Деси отвори очи, но веднага ги затвори. Стисна силно клепачите си. Светлината бе предизвикала болка. – Има ли някой? Къде съм? – извика тя, но гласът й бе толкова слаб и променен, че се усъмни дали това беше нейният глас.
Влязох в служебната стая на болничното отделение и чак сега забелязах, че съм дошла твърде рано. След цял ден, тичане... Има такива дни. Събират в себе си всичките задачи на света. И трябва непременно да се свършат днес...
– Шийла, идваш ли? – провикнах се нетърпеливо и хванах дръжката на вратата. – Няма ми я дамската чанта – дочух приглушения отговор на колежката ми. – Ще изтървем влака, момиче. – Идваааам!...
На летището в София духаше напорист и студен зимен вятър. Дебелото палто, плетеният пуловер и зимните обувки не ми помагаха много. Моята съпруга и синът ми гледаха тревожно. Докато се качвах по стълбите към самолета си повтарях, че не трябва да се обръщам.
Отлепи ми се мост металокерамични зъби. И то точно в апогея на партито на българските таланти в Лондон. Егати късмета! Напуснах преждевременно партито, проследен от учудените погледи на присъстващите и сутринта съм в близкия Гайс хоспитал...
