Разкази

Градът Астраион със своите благодетели бе несекващ извор на изкуството на живота, което се записва в паметта на глобалния, но все пак, наш свят. Край този град почвата винаги е била плодородна, и небето, предразполагащо към въображение. И неслучайно Аристотел, през паузите, докато учил Александър, там някъде близо до термите в този регион, записвал своите метафизични съчинения.

През септември нощите в Обзор лягат хладни и уморени. Ранните есенни дъждове напояват напуканите устни на слънчогледовите ниви. Узрялото грозде в лозята се налива със сладост. Загърната с нежни мъгли пред морето на Емона, загледана в северните брегове към Иракли, Стара планина навлиза в плитките води и потъва в мислите си...

Представи си, че животът не е нищо повече от един учебник по граматика. Толкова много правила, толкова много изключения, че сто живота не стигат, за да ги научиш всички тези капани, завои, слепи улици в личната си словница и колективната буквеница...

Мисля си за времената отпреди Вавилонската кула и зикуратите. Времената, когато не е имало изгубени в превода, а човеците славили Твореца и съзиданието на един и същи език – езика на хармонията и светлината...