От романа “За власт и пари”

От романа “За власт и пари”

Глава I

Крачеше с бързи крачки в тъмното. Искаше да стигне колкото се може по-скоро в ранчото. Мечтаеше за този момент още от както влезе в затвора. Всяка вечер преди да заспи, Максим си представяше момента на пристигането му в ранчото, виждаше се как влиза скришом от задната врата без никой от съседите да го види и пристигаше до скривалището. Къщата се намираше извън Сао Пауло, близо до главната магистрала, която свързваше столицата на щата със Северното крайбрежие. Селището бе малко, в него живееха по-малко от хиляда човека, всички възрастни и необременени от външното движение, и точно поради тази причина Максим избра именно това място. Къщата бе построена близо до храсталака, който образуваше малка гора. “Само да стигна до дърветата с жабутикаба” – мислеше си той. Изобщо не забеляза мъжът срещу него.

– Добър вечер – поздрави непознатият.

– Добра – измърмори Максим видимо раздразнен.

– Какво те води тук в тази така студена и дъждовна нощ?

– Аз ли... мисля, че обърках пътя. Слязох от автобуса, исках да стигна до най-близкия град – излъга Максим.

– И наистина си се объркал. Градът е доста надалеч. В този час и автобус няма как да вземеш. Само това селце се намира тук, наоколо е гората и морето.

“Мамка му – Ами сега? Какво да направя? Как да се отърва от този досаден кучи син? Едва излязох от затвора и...” – помисли си Максим.

– Благодаря за информацията. Ще ида до най-близкия хотел и утре ще продължа пътя си.

– Да, но тук няма никакви хотели, само селото е. Ела с мен, ще те заведа у дома. Живея сам в доста голяма къща.

Сърцето на Максим щеше да излезе през устата му. “Мамка му, пак я оплесках. Трябва да приема поканата. В безизходица съм.”

Двамата вървяха без да проронят и дума. Домакинът разчупи мълчанието и се представи:

– Приятно ми е, казвам се Алекс.

– Приятно ми е, Алекс. Аз съм Иван – Максим излъга от съображения за сигурност и ръкостисна Алекс.

– Какво те води насам Иван?

– Както ти казах, исках да стигна до най-близкия град, но се обърках.

– От къде идваш?

– От Сао Пауло.

– А този акцент?

– От Юг е– излъга още веднъж.

Максим не обичаше да разкрива своя истински произход, още по-малко пък какво го е довело в Бразилия.

– То пък оставаше и да не си. Висок си и си с европейски черти. Аз съм смесица от поляци и араби.

Максим искаше да остане на спокойствие и сам. Изобщо не го интересуваше произхода на който и да било. В този момент телефона му звънна. Никога преди това не се бе чувствал толкова щастлив от едно телефонно позвъняване. Часът му се стори странен, но вдигна телефона видимо доволен. Видя, че номерът е без идентификация, поколеба се, но все пак отговори на обаждането.

– Ало? – изрече Максим

Никой не отвърна от отсрещната страна, чуваше се само дишане.

– Кой е? – попита той.

– Подготви се, копеле проклето. Имаме доста сметки за уреждане.

Телефонът онемя, Максим също. Гласът беше непознат, но на него му заседна буца в гърлото . “Дали вече са разбрали, че са ме освободили? Не, не е възможно. Моят адвокат ми каза, че делото е конфиденциално. Няма шансове някой да разбере, че съм извън пандиза.”

След позвъняването Максим остана доста замислен и пребледнял. Нямаше как Алекс да не забележи и му предложи да спре и да почине малко. Максим измърмори, че иска да стигне по-бързо в къщата, да се изкъпе и да почива.

Докато стигаха все по-близо до къщата, Максим разпозна местата, по които беше ходил преди малко повече от година и му домъчня за добрите стари времена. Спомни си времената, когато беше богат, всъщност много богат и караше вносни коли. С умиление си спомни за всички автомобилни завоевания в гаража си. Най-евтината от всички беше някакъв Meрцедес, на който той не обръщаше кой знае какво внимание. Спомни си за неговото имение, кучетата, партитата, които уреждаше за висшето общество. В крайна сметка той беше част от висшето общество. Всичко имаше своята цена в живота и той плати със свободата си за всички извършени престъпления, или както той обичаше да казва, почти всички.

Вървеше до непознатия си домакин и животът му преминаваше като на филмова лента в главата. Връхлетяха го спомени от детството. Върна се и в миговете изживяна емоция около пътуването му за Бразилия. В близките няколко дни не спираше да мисли и за родителите си.

Максим е дете от смесен брак между българин и гъркиня и се появи на бял свят в България. Беше най-малкият син в семейството. Още от момче беше висок и силен, бе надарен със стройно тяло, което пораждаше нескрита завист у всеки друг мъж, а жените на свой ред пулеха широко отворени очи и точеха лиги по него, а жарките погледи, които му хвърляха дискретно не криеха желанията, които се въртяха в главите им. Младежът имаше красиви сини очи наследени от баща си, които пасваха идеално със светло матовата му кожа и черната къдрава коса, наследени от майка му. Беше мъж мечта за всяка жена. Биотипът му бе един от най-редките и красиви срещани някога. Живееше едновременно в двете страни. Притежаваше необичаен ум и интелигентност, владееше гръцки, български, английски и френски. Взе успешно приемните студентски изпити и го приеха едновременно в няколко университета и в двете държави. Предпочете да учи в София, а заради приятелката си щеше да прекарва уикендите в Гърция. През октомври щеше да започне първата си година като строителен инженер. Плановете бяха да завърши две висши образования, едното сега, а следващото след като грабне първата диплома. Беше планувал да завоюва диплома и за инженер механик. Момчето обичаше три неща: коли, модерни небостъргачи и сгради, които гледаше в американските филми и бразилски футбол.

Пристигна в Бразилия още като момче, невинен, наивен и непоправим мечтател. През лятото Максим винаги работеше. Този път попадна на изключително апетитно и завладяващо предложение. Собствениците на гръцка агенция за туризъм набираха млади момчета за обмен с дъщерното им дружество в Бразилия. Максим се яви в агенцията в центъра на Атина, близо до площад Омония, премина през някакво интервю, за което нямаше представа за какво служи, остави цялата необходима документация и се върна вкъщи с чувството, че вече е един от избраните. Вътрешният му глас никога не го мамеше. Дните се нижеха, Максим мечтаеше за всичко, което щеше да прави в онази екзотична точка на планетата. Най-накрая всички изрезки, които режеше от спортните списания и лепеше на стената на спалнята си придобиваха истинска форма. За него Бразилия беше истинска мечта и то почти осъществена вече. Още от момче искаше да посети музея на Пеле в Сантос, да се запознае с трофеите на неговия идол отблизо, да ги докосне, да ги снима, искаше да направи видео и да го изпрати на приятелите си и да пробуди нотки завист в тях. Планираше посещението да е още през първите му почивни дни. Щеше да посети и клубовете на Зико, Кафу, Ромарио, Tафарел и много други, които гледаше само по телевизията. Подобно на повечето момчета, той също мечтаеше да стане известен футболист. Като тийнейджър си представяше как дава интервю за най-известните спортни канали в света, облечен в смокинг и с красива жена до себе си. Друга много силна страст, която изпитваше беше към Аертон Сена. Беше невръстно хлапе, когато започна да гледа състезанията на бразилеца заедно с баща си, а сега бе на крачка от посещението на неговия идол в музея в Сао Пауло! Гърдите му се изпълваха с радост! Нощем, легнал в леглото си затваряше очи, съсредоточаваше се върху собственото си дишане и си представяше, че вече посещава музея и дори се снима със самия Пеле. Представяше си как изкачва стълбите до статуята на Христос Изкупителя, как коленичи пред него и го моли да изпълни три от най-свещените му желания. Първото беше да излекува майка му Афродита от споходилия я рак. Три години вече от както майката страдаше и се бореше с чудовището, което бе завладяло тялото ѝ. Лечението беше неимоверно скъпо и всички спестявания на семейството отиваха за нейната хемодиализа. За това се забави и реформата на двете семейни къщи, и това беше второто му желание, да помогне на баща си да реформира къщите им в България и Гърция и да ги превърнат в къщи за гости. Къщата в България беше в един от най-добрите европейски зимни курорти в Банско, а другата къща в Гърция беше в Санторини и бяха я наследили от бабата и дядото на Максим. Баща му, Атанас работеше като геолог и заради ужасното заболяване на съпругата си беше затънал в дългове до шията. Третото му желание беше да е много богат, да е много важна и известна личност.

Максим продължаваше да мечтае и дори усещаше онази задушна жега в прелестното Рио. След това си представяше как се изкачва с ескалатора до Захарната бучка и всичко това пораждаше щастливи емоции в младежа. Емоциите от мечтите на това сладко момче не го оставяха да затвори очи нощем, въртеше се усмихнат в леглото и заспиваше чак след като очите му натежаваха и не можеше да ги държи повече отворени.

След няколко седмици получи обаждане от един доста възпитан мъж, който се представи като директор на туристическата агенция. Поздрави Максим с новината, че е одобрен и временно нает за три месеца. Директора го помоли да се яви на следващия ден в офиса за да подпишат договора за наемането му. Тази дата остана паметна за Максим, по няколко причини. Скачайки от крак на крак от радост поднесе новината на родителите си. Пееше и танцуваше в хола, прегръщаше баща си, целуваше майка си и им разказваше за плановете си. Помоли баща си да отиде с него на следващия ден. Максим не разбираше абсолютно нищо от документи и искаше баща му да ги разгледа предварително.

В уговорения ден Максим се събуди много рано, не можа да спи цяла нощ, от време на време придремваше за по някой и друг час. Избръсна се, облече нови дънки, а синята риза която избра правеше сините му очи още по-изразителни. Напарфюмира се с най-добрия парфюм от колекцията си и слезе в хола да чака баща си. Видимо развълнуван, нетърпелив и притеснен не спираше да гледа часовника си. Минутите му се струваха цяла вечност и от баща му нямаше дори и признак на поява. Накрая, когато баща му се появи, Максим го дръпна за ръката и не остави горкия човек и кафето си да изпие на спокойствие и го накара да влезе бързо в колата. Въпреки, че живееха в очарователния и елегантен квартал Колонаки в центъра на Атина, който изобщо не бе никак далеч от площад Омония, Максим искаше да стигнат рано и да избегнат закъснения.

Пристигнаха половин час по-рано. Наложи се Атанас да махне часовника от ръката на сина си за да престане с тази негова припряност. Най-накрая ги повикаха. Влязоха в кабинета на директора, и агента им подаде документите нагласени в папка за подпис. Атанас ги прегледа, всичко беше наред и даде знак на Максим да ги подпише. На свой ред момчето с красивите сини очи без да му мисли много се подписа по най- бързия начин.

Работодателите им обясниха, че момчето трябва да влезе в Бразилия с гръцкия си паспорт. По онова време между Гърция и Бразилия не се налагаха входни визи. Обясниха, че отначало ще влезе като турист за да прецени дали ще му хареса работата и след тримесечния си престой ще реши дали да остане или да се върне в Европа. Разясниха им, че работата се състои в посрещане на европейски туристи и да ги придружава по време на престоя им в Бразилия, и че в папката са всички нужни инструкции, и ако желае да остане, тогава вече ще изискат работна виза и ще подпишат нов договор, и ще може дори и в местен университет да се запише. Сините очи на Максим блестяха като искри от щастие. Бащата също беше трогнат, в крайна сметка беше свидетел как мечтата на сина му се сбъдваше.

Трябваше да отпътува след една седмица. Приятелите му организираха прощално събиране. И гърците и българите имаха този обичай да правят прощални партита, когато някой тръгваше за чужбина. Единствения човек, който Максим се притесняваше да остави беше приятелката му, Катарина. Беше много сладко момиче и се познаваха от деца. Като малък Максим живееше със семейството си в България. Посещаваше баба си и дядо си в Гърция през лятната ваканция. Живееха в туристическо селище и цялата ваканция я прекарваше с тях. Двамата с Катарина бяха неразделни, а когато децата пораснаха се видяха лудо влюбени един в друг. Заради нея Максим се премести да живее в Гърция, после заради болестта на майка му семейството също напусна България. Афродита искаше да е по-близо до нейните родители. На Максим му се наложи да избира между любовта и мечтата. Не искаше да оставя Катарина, за две влюбени души като тях три месеца далеч един от друг бяха безкрайно много време, за осъществяването обаче на една мечта този престой беше нищожен. Обещаха си, че след като той се върне от Бразилия ще се сгодят и ще заживеят заедно в София докато той следва. Сбогуването с Катарина беше най-пламенната нощ в леглото между двамата. Правеха любов така сякаш това е последният път, в който ще са заедно и след това всеки ще поеме по своята житейска пътека и няма да се видят никога повече. Дълбоко в себе си и двамата знаеха, че точно това ги очакваше.

В средата на 1999 г. младият мъж пристигна в Натал. На летището, както му беше обещано, шофьорът на туристическата агенция го очакваше. Качи се в колата и размени само няколко думи на английски. Максим беше възхитен от екзотичната гледка, която виждаше през прозореца на колата, и не обърна особено внимание на речта на шофьора. Гледаше красивите мулатки, лежащи на плажа, и нямаше търпение да се присъедини към тях. През прозореца се възхити на прекрасните гледки, съвкупност от слънце, море, пясък, апетитни жени, типични тропически курорти и луксозни небостъргачи. Нямаше търпение да започне работа като екскурзовод. И през ум не му минаваше, че това пътуване ще промени живота му завинаги.

Изведнъж от някаква огромна дълбочина той чу глас, който го измъкна от собствените му възкръснали спомени.

– Всичко наред ли е, младеж? Пристигнахме.

Максим беше далеч от реалността, спомените бяха изплували в съзнанието му и дори не разбра, че са пристигнали пред огромната къща. Когато вдигна глава остана поразен. Главата му се завъртя, замая се, почти припадна в краката на непознатия. Стоеше пред къщата с жабутикабите! Изоставената къща! Неговото сигурно скривалище, което вече не беше негово!

------------
Milena M. Mincheva, Por dinheiro e poder, “Ipê das Letras”, São Paulo, Brazil, 2025.
------------