Беше ранно утро и слънцето тъкмо изгряваше над билото на хълма. Лагерът на славния Александър Македонски бе разположен точно в подножието на планината, където се издигаше прочутото светилище на Дионис...
Полтъргайстът реши да им покаже част от възможностите си. Лампите в апартамента премигнаха и угаснаха. От стаята на Лилян и Соня се чу шум от падащи предмети, а голямото огледало в хола и всички останали се напукаха и счупиха. С идването на светлината от електрическите крушки се видя как хиляди блестящи парченца от огледалата се изсипват едновременно от рамките.
Каква досада! Между автобусът ми, пристигнал от Баня Лука в Ниш и другия, с който ще пътувам за София, има цели 10 часа. За това време мога десет пъти да обиколя града. Е, хайде, с Бога напред!...
Това пътуване до Москва след 16-годишна разлъка беше като Божи подарък. Очите ми попиваха пейзажа зад стъклото на колата още по пътя от летище Шереметиево към въжделения град на ранната ми младост, милваха заесенелите гори на Подмосковието, изненадано се разширяваха при вида на новите небостъргачи с чудновата архитектура от двете страни на шосето...
14 февруари. Трифон Зарезан. Или Св. Валентин. В зависимост от националните и епикурейските предпочитания на онези, които искат на всяка цена днес да празнуват – напук на студа, слуховете за настъпващия към България птичи грип и други бедствия с пагубни последици, сладострастно тиражирани от медиите.
Не си спомням много от пътуването. Нямам спомени дори кога тръгнах и къде исках да стигна. Изглежда е било много, много дълго пътуване, през което постепенно се отдалечавах от предишното място, от изминалите случки, през което забравях за обикновените дни и всекидневни премеждия и срещи с хора.
Когато на душата започва де не й достига въздух, когато въздухът наоколо е потънал в мъгла, душата търси изход, търси височина, откъдето да погледне, където да прогледне и да види ясно слънцето, звездите, да намери пътечката, по която да върви без да се загуби, която да я отведе към ясни цели, вдъхновения и да забрави за долините потопени в мъглата.
Мирише ми на... Лято! И на Череши... Праскови... Любимите ми плодове! Диня... Пъпеш... Ягоди... и онзи вкусен замразен плодов сладолед, напомнящ ледените сокчета от Детството! И да се накапеш с него на воля, разбира се! Да се почувстваш пак Дете! На Плаж и на Море! На морски Бриз и топъл Вятър...
Вселената днес път ми направи. Даже не молих аз за това. Усмихна се някак и рече: За осъзнаване вече е време. Да видим, дали готов си да сбъдна твойте “неща”. А мойте неща – желания простички...
Тази нощ звездите не блестяха. И въздухът някак бе режещо хладен, направо студен. Луната и тя не излъчваше свойто сияние. Тъй тихо, смразяващо беше и в мен. Дали защото април си отива, а незнайни ще бъдат майските дни?...
