По небето веднъж се появи облаче, ама толкова малко, че приличаше на кълбо дим. Никой не го поглеждаше, никой не се плашеше от него. Големите облаци се събираха по двама, по трима и свойски си разговаряха за своите преживелици. Спомняха си прочути бури и урагани, за които пишат вестниците и гърми телевизията. А мъничето си стоеше настрана – само и ненужно.
Имаше едно време една самотна дама, която си имаше за компания вкъщи едно прасенце. То се наричаше госпожица Чисти копитца, защото наистина беше винаги чисто и облечено с вкус. Може да се каже, че прасенцето също беше една малка розова дама, понякога даже не ги различаваха отдалече.
Само Любовта може да създава, вдъхновява и лекува. Само любящото сърце може да прости и да пусне. Само на онези, които истински обичат, им е дадено да познаят откровението на Живота...
Избирам да опозная чувствата си, да ги изричам и обичам. В късните нощи, щом сама остана. Заровила миловиден поглед в тетрадката, различните гримаси да обрисувам. Смея се и плача. Викам и мълча. Ядосвам се и се успокоявам. ... И нищо не остава в мен.
Ако ти кажа колко си специален за мен, ще те уплаша ли? Ако ти кажа как за малко време дари ме с уроци за цял живот, ще си тръгнеш ли? ... Ако ти кажа как докосна душата ми, как се разтапям в ръцете ти и как отвори десетки врати, ще останеш ли?
Казваш, че съм Ангел. Но в действителност Ангелът си ти. Моят Ангел. Този, който винаги ще държи главата ми изправена и няма да позволи нито една сълза да се стече по лицето ми. За това дължа живота си на теб. Дължа ти много повече от един живот. Какво ще кажеш да ти подаря вечността?
Истински наранените жени се справят перфектно в хаоса. Ако той липсва, започват да разхвърлят царящото спокойствие, за да го “подредят” по най-объркания начин. Само така запазват баланса между илюзорното щастие и реалната заблуда.
Някой ден ще ме докоснеш и няма да изпитам нищо. Ще се опиташ да хванеш погледа ми, а той ще ти избяга с нетипично безразличие. И колкото и думи да се отронят, те ще се спънат по пътя между мен и теб, без да успеят да достигнат до сърцето ми.
Човек е склонен да повтаря грешките си, стане ли дума за любов! Има моменти, в които времето спира заедно със сърцето! Спираш да мислиш, спираш да чуваш, спираш да виждаш. Само чувстваш!
