Литература

Размисли за истинския мъж

преди 10 години 11 months

Обикновено мъжът се възприема като олицетворение на силния пол. Той е стълбът, опората на жената, на семейството, на дома. Достойно и мъжествено трябва да посреща бурите на живота. Не винаги може да задоволи очакванията.

Размисли за майката, и за любимия учител

преди 10 години 11 months

Има едно същество на земята, към което всеки човек изпитва обич, нежност и признателност. Това е майката. За нея са написани най-хубавите стихове, изпети са прекрасни песни. Нейният образ присъства във всички жанрове на художествената литература и другите изкуства. “За майката може да се разказва безкрайно – така започва Максим Горки една от забележителните си “Приказки за Италия”...

Размисли преди залеза

преди 10 години 11 months

Часовникът монотонно тиктака, отброява секунди, минути, часове. Денят се сменя от нощта. Минават месеци, години, векове. Времето следва неумолимия си ход и нищо не може за го спре. Движи се толкова бързо и човек не усеща как младостта си е отишла и е настъпила старостта. Ф. Менделсон твърди: “ Макар и минутите да пълзят, времето лети като стрела”.

Достигаме до есента на живота. П. Бауст заявява: “Колкото и да е страшна старостта, всеки желае да я достигне”...

Отворени писма до г-н Ганьо Балкански

преди 10 години 12 months

Господине Балкански! Шапка ти свалям за всички твои гяволъци и за майсторлъка ти от всяко нещо келепир да измъкнеш, ала за някои неща ще трябва и ти “метан” да направиш...

Краси ли скромността човека?

преди 11 години 4 дни

Питам се: винаги ли бедният трябва да остава беден? Трябва ли благородният да бъде лишаван от това, което му се полага?

И още нещо: казваме, че скромността краси човека. Това, в днешно време, е заблуда. Скромността обезличава личността. Колко хора с дарования остават незабелязани, защото са скромни да искат пари, не парадират с възможностите си, а са бедни сами да финансират изявите си.

Из “Песента на пещерите”

преди 11 години 3 months

Двамата силни като мечоци стражници мълчаливо се спускаха по каменното стълбище надолу и в топлата августовска вечер стъпките им глухо отекваха. Над островръхите им шлемове едва доловимо звънтеше летежът на нароени комари, а върху Бога-Небе, като разпилени от ръката на небрежен сеяч, трепкаха и мигаха жълти звезди. Луната, сякаш откъсната дюля, висеше между тях и земята, а златистата й светлина се мъчеше да се провре под всеки камък и треволяк. Със стражите пъргаво и леко крачеше въздребна стройна фигура и в нощния зрак изглеждаше ефирна.

Миниатюри

преди 11 години 3 months

В ранното детство никой не ни казва какво е смъртта. Темата е табу, неприятна за самите възрастни, застрашителна за душевното здраве на детето. Оставят го само да се досети какво се случва – от това то става още по-малко и изгубено в себе си. Втренчено във восъчното лице, заслушано в ехото на последната дума, изречена от мъртвия, загледано в сплетените му неподвижни ръце – ако е селско дете, потресено е и от зловещите трапове в онова място накрая на селото, до което по време на игрите си се озовава и крадешком наднича в пресните дупки, в които посаждат покойниците – то един ден се осмелява да зададе най-безОтговорния въпрос...

Из “Преобразена”

преди 11 години 3 months

Навън беше вече тъмно и хората се блъскаха в мен, забързани към някое шумно и приятно местенце, където да разпуснат и да се отдадат на по питие. Те дори не подозираха, че около тях светът не е такъв, какъвто го виждаха, в него имаше повече невидими тайни, отколкото и най-големите умове на времето ни предполагаха; в него имаше място и за немислимото...

Страници