Литература

Размисли за истинския мъж

преди 10 години 1 month

Обикновено мъжът се възприема като олицетворение на силния пол. Той е стълбът, опората на жената, на семейството, на дома. Достойно и мъжествено трябва да посреща бурите на живота. Не винаги може да задоволи очакванията.

Размисли за майката, и за любимия учител

преди 10 години 1 month

Има едно същество на земята, към което всеки човек изпитва обич, нежност и признателност. Това е майката. За нея са написани най-хубавите стихове, изпети са прекрасни песни. Нейният образ присъства във всички жанрове на художествената литература и другите изкуства. “За майката може да се разказва безкрайно – така започва Максим Горки една от забележителните си “Приказки за Италия”...

Размисли преди залеза

преди 10 години 1 month

Часовникът монотонно тиктака, отброява секунди, минути, часове. Денят се сменя от нощта. Минават месеци, години, векове. Времето следва неумолимия си ход и нищо не може за го спре. Движи се толкова бързо и човек не усеща как младостта си е отишла и е настъпила старостта. Ф. Менделсон твърди: “ Макар и минутите да пълзят, времето лети като стрела”.

Достигаме до есента на живота. П. Бауст заявява: “Колкото и да е страшна старостта, всеки желае да я достигне”...

Отворени писма до г-н Ганьо Балкански

преди 10 години 2 months

Господине Балкански! Шапка ти свалям за всички твои гяволъци и за майсторлъка ти от всяко нещо келепир да измъкнеш, ала за някои неща ще трябва и ти “метан” да направиш...

Краси ли скромността човека?

преди 10 години 2 months

Питам се: винаги ли бедният трябва да остава беден? Трябва ли благородният да бъде лишаван от това, което му се полага?

И още нещо: казваме, че скромността краси човека. Това, в днешно време, е заблуда. Скромността обезличава личността. Колко хора с дарования остават незабелязани, защото са скромни да искат пари, не парадират с възможностите си, а са бедни сами да финансират изявите си.

Из “Песента на пещерите”

преди 10 години 5 months

Двамата силни като мечоци стражници мълчаливо се спускаха по каменното стълбище надолу и в топлата августовска вечер стъпките им глухо отекваха. Над островръхите им шлемове едва доловимо звънтеше летежът на нароени комари, а върху Бога-Небе, като разпилени от ръката на небрежен сеяч, трепкаха и мигаха жълти звезди. Луната, сякаш откъсната дюля, висеше между тях и земята, а златистата й светлина се мъчеше да се провре под всеки камък и треволяк. Със стражите пъргаво и леко крачеше въздребна стройна фигура и в нощния зрак изглеждаше ефирна.

Миниатюри

преди 10 години 5 months

В ранното детство никой не ни казва какво е смъртта. Темата е табу, неприятна за самите възрастни, застрашителна за душевното здраве на детето. Оставят го само да се досети какво се случва – от това то става още по-малко и изгубено в себе си. Втренчено във восъчното лице, заслушано в ехото на последната дума, изречена от мъртвия, загледано в сплетените му неподвижни ръце – ако е селско дете, потресено е и от зловещите трапове в онова място накрая на селото, до което по време на игрите си се озовава и крадешком наднича в пресните дупки, в които посаждат покойниците – то един ден се осмелява да зададе най-безОтговорния въпрос...

Из “Преобразена”

преди 10 години 5 months

Навън беше вече тъмно и хората се блъскаха в мен, забързани към някое шумно и приятно местенце, където да разпуснат и да се отдадат на по питие. Те дори не подозираха, че около тях светът не е такъв, какъвто го виждаха, в него имаше повече невидими тайни, отколкото и най-големите умове на времето ни предполагаха; в него имаше място и за немислимото...

Страници