Литература

Господине Балкански! Шапка ти свалям за всички твои гяволъци и за майсторлъка ти от всяко нещо келепир да измъкнеш, ала за някои неща ще трябва и ти “метан” да направиш...

Земята била притихнала в това вълшебно време на годината…Само снежинките танцували и лудували във въздуха преди да се слеят в едно цяло и да повият тревата, дърветата и покривите на къщите. Коминчетата весело пушели и закачали снежинките, а те се разхвърчавали със смях и продължавали да се забавляват както само те си знаят. После кротко се отпускали и заспивали уморени, заедно със своите сестрици.

В ранното детство никой не ни казва какво е смъртта. Темата е табу, неприятна за самите възрастни, застрашителна за душевното здраве на детето. Оставят го само да се досети какво се случва – от това то става още по-малко и изгубено в себе си. Втренчено във восъчното лице, заслушано в ехото на последната дума, изречена от мъртвия, загледано в сплетените му неподвижни ръце – ако е селско дете, потресено е и от зловещите трапове в онова място накрая на селото, до което по време на игрите си се озовава и крадешком наднича в пресните дупки, в които посаждат покойниците – то един ден се осмелява да зададе най-безОтговорния въпрос...

Имало едно време един цар, който издал безумната заповед – всички старци в царството да бъдат избити. Основанието за подобен ход, според приказката, било съждението на царя (по принцип съвсем правилно), че тези старци не вършели никаква работа, а били само консуматори...