Литература

Лицемерие без граници...

преди 9 години 5 months

Историята ни учи, че когато един обществен строй е бивал заменен с друг, винаги е възниквал въпросът за недостатъците на предшестващия и достойнствата на новия. Естествено онези, които са злоупотребили с властта или по друг начин са нанесли щети на обществото според тогавашните закони, е следвало да отговарят лично и безапелационно. И никога досега не се е обвинявала и не се е изисквало да се търси отговорност от цяла партия, организация или политическа сила вина и отговорност, адресирани до последния редови член...

Злоезично население

преди 9 години 5 months

Както в много страни по света, така и у нас, има разноезично население: българоезично, тюрскоезично, ромскоезично, арменоезично и други. Но нали не сме съвсем като другите и за да напомним, че сме потомци на Ганю Балкански, след Десети ноември 1989 година си пръкнахме и едно нашенско си ЗЛОЕЗИЧНО население. Уж българският е езикът на новото езично ЗЛОЕЗИЧНО население, а думите са такива, че като ги слуша човек, тръпки го побиват от страх; косите му настръхват като си помисли какво може да му се случи, ако представителите му дойдат на власт.

Партийни неволи (Из "Записки на партийния член")

преди 9 години 5 months

През осемдесетте години, както впрочем преди това, та и до ден днешен, заплатите на здравните работници бяха сред най-ниските в страната. И ако днес свободно се говори по този въпрос, даже се изразява открито недоволство, тогава не беше така. Създадена беше такава атмосфера, че да негодуват медицинските работници срещу ниското си трудово възнаграждение, се считаше едва ли не за кощунство; притежателите на най-хуманната професия, предназначени да служат всеотдайно и безкористно на народа, да поставят въпрос за пари...

“Провинението” на партийния секретар

преди 9 години 5 months

Тогава секретар на Първичната ни партийна организация беше д-р Христо Найденов. Официалната версия беше, че всички партийни членове независимо от поста, който заемат в административната и обществено-политическата йерархия са равни пред Партията и могат да бъдат критикувани, т.е. да отговарят за делата си. Мнозина бяха се убедили, че едно е на теория, съвсем друго – на практика. И затова малцина – наивни или безразсъдно смели, си позволяваха да критикуват по-висшестоящите. В повечето от случаите си патеха. Такъв е и случаят, за който искам да ви разкажа.

Из предговора към "Три книги в една"

преди 9 години 5 months

Случилото се, което отразявам в трите си книги: “Нож с две остриета”, “Записки на партийния член” и “Когато се раждаше демокрацията” обхваща периода от установяване на управлението на 9 септември 1944 г. до промените на 10 ноември 1989 г. и т.н. преход към демокрация, който през последните 20 години не се състоя, а дали и някого ще се осъществи не е известно. През това време аз не бях пасивен наблюдател, а активен участник, заемайки определени длъжности в административния, в обществения и в политическия живот. Така можах да се запозная непосредствено и конкретно с пълното разминаване между обявените програми за загриженост, честност и коректност към подведомствените работници и служители, както и към всички граждани на обществото с действителността.

Предизвикани размисли

преди 9 години 5 months

На мое дежурство в Поликлиниката докараха млада жена в тежко, прединфарктно състояние. Какво се беше случило? Преди около месец починал баща й, когото много обичала и тежко понесла загубата. Едва успяла да се поуспокои и днес покрай тях преминала погребална процесия. Покойникът бил от другия край на града, близо до гробищата, но по утвърдена традиция, погребалната процесия минавала от улица на улица – смъртникът да се “прости” с всички по-важни и характерни места. Изведнъж пациентката си припомнила всички подробности, свързани с изпращането на баща й в неговия вечен дом. Сякаш в момента погребвали родния й баща. И тя не издържала – почувствала се зле. Усетила, че не й стига въздух. Появили се силни болки в сърдечната област. Почувствала смъртна опасност и се строполила на земята.

“Само с две думи и един въпрос”

преди 9 години 5 months

Пред мене е кратка дописка под горния надслов, публикувана във в-к “Работническо дело” от 17.ХІ.1987 г. Помня много добре повода, по който я бях написал и при вида й днес всичко оживява до най-малката подробност. Беше толкова странно и абсурдно, че не само днес, но и тогава, човек с нормална логика трудно можеше да си го обясни.

Подозрението

преди 9 години 5 months

Съобщението по радиото беше кратко: разкрита е заговорническа група, която е имала намерение да снеме по насилствен начин от власт Народното правителство, да откъсне страната от СССР и да я хвърли в хаос. Главният организатор на замисления преврат Иван Тодоров Горуня се е самоубил при опит да бъде арестуван, а неговите сподвижници Цоло Кръстев, генерал Цветко Анев и други са задържани.

Тревога разтърси цялата страна, но особено голяма беше тя във Врачанския окръг и в родните места на Горуня и Цоло Кръстев, съответно селата Горна и Долна Кремена...

Като знае какви партийни членове има...

преди 9 години 5 months

– А защо съпругата ти не членува в Партията? – питаха ме понякога.
Те имаха предвид, не само, че сме партийни членове, но и другите обстоятелства, които можеха да бъдат в нейна полза. Вуйчо й Христо Гергов е бивш партизанин. Другият й вуйчо – Белко Гергов не издържал на побоя в полицията, която настоявала да издаде местонахождението на партизаните и кои са техните ятаци – и не след дълго умира. В училището на родното му село Цаковица има издигнат паметник. Дядо й Герго, един от съоснователите на Комунистическата партия в Цаковица, поставен под домашен арест с ултиматум от полицията да предаде сина си партизанин, се обесва...

Приемането (из "Записки на партийния член")

преди 9 години 5 months

Чел съм доста очерци за членове на БКП. Датата на приемането в Партията във всеки един от тях се отбелязваше като най-светъл и щастлив ден в живота на приемания. За всички онези, които безкористно са се стремели да постъпят в Партията, за да отдадат знания, умения и енергия в полза на Родината, това навярно е било точно така. Без съмнение са се радвали от приемането си в БКП и ония, които са се стремели да се облагодетелстват, като се доберат до по-скъпо платена длъжност или да ползват някои привилегии. Аз не само, че не се зарадвах на приемането ми, но то за мен беше истински кошмар.

Страници