Из предговора към "Три книги в една"

Дата: 
понеделник, 6 October, 2014
Категория: 

Случилото се, което отразявам в трите си книги: “Нож с две остриета”, “Записки на партийния член” и “Когато се раждаше демокрацията” обхваща периода от установяване на управлението на 9 септември 1944 г. до промените на 10 ноември 1989 г. и т.н. преход към демокрация, който през последните 20 години не се състоя, а дали и някого ще се осъществи не е известно. През това време аз не бях пасивен наблюдател, а активен участник, заемайки определени длъжности в административния, в обществения и в политическия живот. Така можах да се запозная непосредствено и конкретно с пълното разминаване между обявените програми за загриженост, честност и коректност към подведомствените работници и служители, както и към всички граждани на обществото с действителността. По конституция Партията беше ръководеща. На практика нейното “ръководство” се проявяваше като пълен и безпрекословен диктат във всички сфери на социалния, обществения, икономическия и партийния живот. Заемащите по-високи постове се държаха грубо с подчинените си, не зачитаха дори най-елементарните им човешки права, игнорираха мненията им, недопускаха никаква критика. Онези, които не спазваха тези не официални, но железни правила биваха преследвани, безмилостно гонени, наказвани. Беше рай за инертните, клеветниците, подмазвачите, нагаждачите. За мои критични публикации, които не можеха да опровергаят, да се каже, че съм бил “черната овца” е много малко. Бяха ми укривани документите за кандидат-студентските изпити. Бях оклеветяван като враг на всичко, което е рожба на социалистическата власт. Когато бях лекар ми “изгубиха” документите за специализация. Бях обвиняван, че не забелязвам нищо положително в Мездра. В същото време издадох отделна книга за достойни хора от Мездра, която озаглавих: “Добри думи за добри хора”. И още и още! Все пак аз оцелявах. Но други не са могли, а може би не са се борили да защитят своите права и достойнство.

Трудно можеше да се разграничи административното от партийното “прегрешение”. В това отношение Партията беше по-изобретателна. И по-силна! Без проблеми преследваше своите така наречени “врагове с партиен билет”. Под претекст за работа в “Априлския дух” биваха сменяни безпричинно ръководни кадри. В изпълнение на “вътрешно-партийната демокрация” от Общинския комитет на БКП ни донасяха “проекто-листа” за бюро на Първичната партийна организация и набелязаните там лица непременно се избираха. За това, че част от медицинските фелдшери на района решават да помолят ръководството на болницата да им съдейства ръководствата на ТКЗС-тата допълнително да им заплаща за положен от тях труд, каквато препоръка имаше “от горе”, са били обявени за стачници, разгонени от милицията, заплашени с уволнение... В първите две книги се опитах да отделя административните от партийните “случаи”, но се оказа, че те се повтарят. В тази книга отново се опитах да ги разгранича, но също се оказа невъзможно.

Ето че неочаквано дойде Десети ноември 1989 година, за който период пиша в третата си книга “Когато се раждаше демокрацията”. Обясним беше ентусиазмът: очаквахме действителна, реална демокрация. Скоро надеждите ни помръкнаха. Развихри се нечуван негативизъм – отричане на всичко постигнато от предишната власт. Вместо мобилизация на обществото да излезе от всеобщата криза, обхванала страната ни, сили, наричащи себе си демократични, полагаха усилия за насаждане на злоба и омраза. Под благовидния претекст за пазарна икономика се предприеха “реформи”, които доведоха до срив на икономиката и селското стопанство. Народът обедня. Влошиха се здравеопазването и образованието. В страната се наложи безпринципно противопоставяне на политическите сили. Корупцията се разрасна до невиждани размери. Сред младежите се установи аполитичност, алкохолизъм, употреба на опиати, непровокирана агресия. Желаното гражданско общество се превърна в илюзорна мечта. И сега накъде?...

Героите от очерците в приложението “Примерът, който ни е нужен” чрез своето поведение дават отговор: толерантност и разбиране на всички, които с мирни средства отстояват своите политически пристрастия, доброжелателност, зачитане на постигнатото от предшествениците, непрестанни и безкористни усилия за напредък на обществото във всички сфери: социално-икономическа, обществено-политическа, научна, културно-образователна и др. Но те не са идеолози, нито партийни деятели или държавници, за да поведат страната към по-добри дни. Ще бъде жалко, ако онези, от които зависи това не го сторят.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите