Иван Богоров – 200 години

Иван Андреев Богоров е виден български книжовник-енциклопедист от възраждането, създател на първия български вестник в Лайпциг – Германия през 1846 година, почетен член на Българското книжовно дружество (БАН от 1884 г.) Голям родолюбец и патриот, журналист и езиковед, радетел за чист български книжовен език (най-вече от гърцизми и турцизми).

Иван Богоров е светло име във нашето възраждане.

По образование той е медик, но с голям интерес се занимава с промишленост, икономика, стопански въпроси (стоковедски въпроси), транспорт, география, журналистика и езикознание. Личност с всестранни интереси.

Иван Богоров е роден в Карлово през декември 1820 г. и тази година ние честваме неговата 200 годишнина от рождението му.

Малкият Иван Богоров учи в родния си град при известния за времето си възрожденски учител Райно Попович. Ученолюбието го отвежда във Великата народна школа към Вселенската патриаршия в Куручешме в Цариград, където учат Георги С. Раковски, Алеко Богориди, Гавраил Кръстевич, Сава Доброплодни и други видни наши личности от това време.

Куручешме (в превод Сухата чешма) е известен квартал в Цариград, който съществува и до днес в район Бешикташ, на брега на Босфора точно до първия мост на Босфора. Великата народна школа се помещава там до към 1900 година, след което е преместена в кв. Фенер в сградата на Вселенската патриаршия, в непосредствена близост до българската желязна църква “Св. Стефан”, на брега на Златния рог.

Всички предмети се изучават на гръцки език, учениците получават познания по старогръцки и латински език, също така по турски и френски език.

19-сет годишен продължава образованието си в Русия – в престижния Решильовски лицей (гимназия) в Одеса (1840-1844 г.), където учат Найден Геров, Ботьо Петков, Добри Чинтолов, Никола Палаузов, Владимир Палаузов, Сава Радулов и други личности.

Решильовския лицей е създаден от градоначалника, французина Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо и съществува от 1817 до 1865 г., когато на негова основа е създаден Императорския новорусийски университет. В сградата днес се помещава Първа одеска гимназия.

След изучаване на гръцки, турски, руски и френски език Иван Богоров записва химия в Германия в Лайпцигския университет (1845-1847 г.), където наред със специалните предмети изучава перфектно немския език. Едва 25 годишен той създава в Лайпциг първият български вестник “Български орел”. Макар от вестника да излизат само 3 броя, с него се поставя началото на онази мощна сила – национална журналистика, която достига развитие при Любен Каравелов и Христо Ботев. Дори само това да е извършено от Иван Богоров неговото име пак заслужава висока почит и искрена възхита.

Той издава вестника в Лайпциг в една от най-големите печатници (“Браткопф и Хертел) в Германия по онова време, където работят над 130 души. Печатниците в града тогава са 29 броя, а издателствата са тройно повече, има развита наука, индустрия и производство, има развита икономика и търговия.

В Лайпцигския университет освен задължителните предмети по химия, биология и физика има един лекторат по руски език и един по славянски езици и литература, които той посещава.

Твърде силно е цялостното влияние на престоя му в 700-тин годишния Лайпциг, който наред с културния живот, индустрия и развита търговия, оказва влияние върху цялостния му мироглед и той като човек израснал в Карлово, в един район с манифактурно производство и занаяти, проявява интерес към развитието на произвежданите продукти и търговията. Това се разбира от неговите статии, които пише тогава в списание “Журнал за наука, занятие и търговия”. Той пише и на медицински теми. Възрожденската медицинска книжнина е дело на лекари, химици, учители и др., разобличавайки шарлатанията и разни самозванци.

След дипломирането си в Лайпцигския университет Иван Богоров работи в Цариград, където основава печатница и издава “Цариградски вестник” и списание “Български книжници”, учителства в Стара Загора и Шумен.

През 1855 година заминава за Париж и следва медицина до 1858 година.

След завършване на образованието си във Франция – той се завръща пак в Цариград, където живее и работи, продължава да пътува до Пловдив и Букурещ.

През 1867 година (10 години преди освобождението на България от турско иго) той е единствен българин участник в Славянския конгрес в Москва.

Д-р Иван Богоров издава 14 различни вестника и списания, работи в 4-ри други вестника, написва, превежда и издава 34 книги, брошури и речници. Всестранни са интересите му при обиколките му из България. Той дава сведения за бит, дом, обичаи и уредба, облекло, фолклор, психология, жилища и просвета.

Учител и вестникар, лекар и стопановед (стоковед), граматик и географ, преводач и издател и във всичко пламенен родолюбец и патриот. Пише книга по стокознание и стокови групи.

Д-р Ив. Богоров пътува често до Букурещ, Свищов, Търново, Габрово и накрая се установява за по-дълго време в Стара Загора.

Навсякъде, където ходи той се опитва да убеди българите по тези места да учат български, а не гръцки (тогава в църквите службите се водят на гръцки, в училищата се преподава на гръцки). В Стара Загора той написва първата граматика на български език, която след преместването си в Букурещ, отпечатва под името “Първичка българска граматика”.

Д-р Иван Богоров има очи за бъдещето. Той вижда бъдещето на България в развитието на индустрията, в техническия напредък. Препоръчва още тогава построяването на нови фабрики, приветства първата “Българска мореплавателна дружина “Провидение”, говори и настоява за железница от Пловдив до Бургас. Публикува в два поредни статии във вестник “Съветник” през 1864 г.: брой 48 от 24 февруари и брой 49 от 27 февруари. Поводът за написването е конкретен: в края на 1862 година българските търговци Петър А. Попов, Илия В. Дюкмеджиев и братята Янко и Петър Карадончови основават мореплавателно сдружение “Провидение”. Със специално възвание те приканват сънародниците си да участват в това интересно предприятие. На 13 май 1863 г. е утвърден и уставът на дружеството, според който в него могат да участват само българи.

Новината е посрещната много възторжено. За кратко време са издадени 1250 акции. През лятото на 1863 година търговецът Илия Дюкмеджиев заминава за Англия – Глазгоу, за да преговаря за закупуването на параход. Преговорите завършват успешно. Подходящия параход е закупен за 12 000 английски лири първоначална цена. Останалите 4 000 лири дружеството се задължава да даде под гаранция допълнително. След пробното плаване от Глазгоу до Лондон на 24 декември 1863 г. параходът тръгва за Цариград.

Закупеният параход е еднопалубен, товаро-пътнически, с метален корпус. Дължината му е 169 фута (51,52 м), с ширина 24,5 фута (7,47 м), а дълбочина на трюма 12 фута (3,66 м). Парният двигател е 120 к.с. за който са необходими 10 тона въглища за едно денонощие. Екипажът е от 17 човека. Капитан е Едуард Уйлям Стокър, който още в Лондон привлича към екипажа двама българи.

През Венеция и Триест на 8 февруари 1864 г. корабът пристига в Цариград и е посрещнат изключително тържествено от многохилядните българи, които задръстват кея. Наричат го “Азис” – на името на тогавашния турски султан Абдул Азис II, за да спечелят благоразположението на властите.

Иван Богоров внимателно следи това събитие и пише статии за него:

“Остава ни само да честитим добрий успех на дружина “Провидение”, да й наумим да направи от българите хора за работата си”...

Така д-р Богоров изтъква нещо много важно – създаването на една нова, непозната до сега, морска професия сред българите. Каква далновидност на един възрожденец към средата на XIX век!

По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. той взема най дейно участие като преводач на военното командване и руските командири.

Д-р Иван Богоров е един от най-големите радетели за чист български книжовен език. През 1919 година Иван Вазов казва:
“Да тогава Богоров трябваше, сега сто богоровци трябват да ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика”. А ако продължим думите на Вазов – днес ни трябват 1000 богоровци и повече за прочистване на българския език от чуждиците, които навлязоха през последните 20-25 години, а и преди това.

След Освобождението се установява в Пловдив, практикува медицина и продължава книжовната си дейност.

Д-р Иван Богоров пише за Бургас следното:
“Бургас, при залив, с 6 хил. ж. турци и гърци”.

Едва ли към средата на XIX век Бургас е наброявал 6 хиляди жители, като се знае, че в края на 1879 г. къщите са били 400 и са преброени 2950 души.

В статия “Железен път от Пловдив до Бургас”, печатана във вестник “Турция” – бр. 6 от 30 август 1864 г., Богоров притуря нов необходим щрих към портрета на Бургас – построяването на железопътна линия от Пловдив до брега на Черно море – Бургас. Това ще помогне цялостното обслужването Южна България и увеличаване на търговията и стокооборота към света.

“В Румелия – пише той – такъв път да представлява всички условия, които са необходими в подобен случай, е линията Пловдив, Чирпан, Ески Заара (дн. Стара Загора), Ени Заара (дн. Нова Загора), Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос и Бургас и от там по море във Варна и Цариград”.

Д-р Иван Богоров и Бургас?

На името на д-р Иван Богоров има улица в централната градска част (ул. “Иван Богоров”), с което е ознаменуван големият радетел за чист български книжовен език.

Самата улица “Иван Богоров” започва от ул. “Цар Симеон I”, от гимназия “Г.С.Раковски” пресича бул. “Демокрация” и бл. 77 в ж.к. Лазур (т. нар. Краставицата) продължава към морето и някога излизаше на ул. “Велико Търново” почти до Флората. Днес улицата достига до бл. 79 в ж.к. “Лазур”.

До построяването на гимназия “Г.С.Раковски” (1939-1944 г.) цялата дворна площ пред сиропиталището “Ал. Георгиев – Коджакафалията” се именува градина “Стара планина” и старото име на ул. “Иван Богоров” е ул. “Стара планина”. В картите на Бургас от 1920 година и след това много добре се виждат наименованията на всички улици, площади и градини (справка книгата “Бургас и морето”, 2016).

През 1981 година на една от общинските сесии се постави въпроса и се разгледа проект за улиците “Алеко Богориди”, “Св.св. Кирил и Методий” и “Иван Богоров” да бъдат оформени като изходни пешеходни зони, от централната градска част към Морската градина. Днес виждаме, че това стана само за ул. “Алеко Богориди”.