* * *
Слънцето грее, пчелите жужат
и всичко е топло и цветно!
Под жаркото слънце на плажа лежат
хора – дошли на морето.
Други – в гората търсят прохлада,
там под дълбоката сянка...
Земята отново – жива и млада
се събужда от зимната дрямка.
Лятото топло при нас е дошло!
Добре дошло, скъпо лято!
Отрупано с плод е всяко дърво...
Дошло е и птичето ято.
Слънцето жарко препича в захлас,
асфалта е топъл и прашен...
В нивята се чува птичия глас –
от плашилото старо подплашен.
И щуреца незнайно – отнякъде
свири със свойта цигулка...
Бавно и топло прегръща ни лятото,
люлее ни в своята люлка.
Скъпо лято, с дъх на златни дюли...
Скъпо лято, не си отивай, чу ли?
Скъпо лято – със слънце във косите...
Ах, скъпо мое лято – за тебе пак ще питам!