Носталгично

Носталгично

Понякога сънувам, че съм птица
и се завръщам в родната земя.
Прегръщам моята сестрица –
букет от здраве да й подаря.

И да приседнем всички на софрата
със виното на батко – еликсир.
Най-вкусно е със гозбите на мама,
а печката в сърцата ни бумти.

Да чуя татко тихо как запява,
деца да го начоколят.
Смехът на внуци, сладка врява
да разтанцува вечерта.

Как искам да съм волна птица
в гнездото да стая криле.
От въздуха да се напия.
И да крещя! Българийо! Здравей!

С приятели да споделим раздумка
за славни приключения без край.
Какво по-хубаво от този увлек –
да свърнеш в родния си рай...

Да ида в църквицата стара
със белези от ятаган.
Да поговоря тихо с парка
и в детството си да поспра.

Да се събудя в онзи спомен –
целувах родната земя,
Завръщах се като изгонен
и тръгвах – дух да не сломя.

Как искам да съм само птица
и в къщи да си долетя.
Да парне майчина сълзица
притихналата ми душа.