На доста места в Библията се среща една интересна пропорция – едно на хиляда – която винаги е привличала вниманието ми! Този израз е останал в съзнанието ми още от детството, защото баба ми е разказвала как съм останала жива, когато съм била на три месеца и докторът е казал, че това е случай, при който оцеляват едно на хиляда...
За кой ли път чета “Притчи Соломонови”, книгата на мъдростта на Израелския народ, и винаги ми се иска да споделя някои от тях, защото ми омръзнаха лъскавите мисли на някакви знаменитости, които другите важно цитират и мигновено ги забравят...
Откакто съществува човечеството, темата за душата не е слизала от полезрението на учения, та е достигнала чак и до най-обикновения човек. Всеки един от нас в дни на тревога казва: “Заболя ме душата”. Когато сме млади, ние не се сещаме за нея, но прехвърлим ли младежките години...
Почти на всеки се е случвало да попадне в ситуации, които да го ги накарат да се чувства малоценен, безполезен или не достатъчно добър. Независимо от причините, всеки може да се научи да приема, цени и обича себе си, защото без самоувереност и животът на човек би бил много труден...
Някога замисляли ли сте се в какъв свят живеем около нас? В какво ни карат да вярваме и възпитават у нас още като невръстни деца и доколко това съвпада с истината?
Живеем сякаш забулени с воал, пред очите ни се показват много малко неща свързани с истината, а от нас се крият още толкова много...
Ако не можеш да кажеш “не” на собствените си пристрастявания, няма да можеш да кажеш “да” на това, което е истински важно в живота ти... Ако сърцето каже “не”, то значи има нещо друго, на което иска да каже “да”...
Мисля, че едно красиво сравнение може да бъде направено между човешкия живот и живота на едно дърво. И в двата случая има сходен смисъл – да бъдеш (но да бъдеш балансирано) между земята, която те ражда и храни и в която са корените (или тялото) ти, и небето, което дава простор, дух, необят и стремеж нагоре, стремеж за развитие, за даване на плод, за растеж на душата...
Според Цицерон богинята на щастието Фортуна не само е сляпа, но и ослепява своите любимци. Но как е възможно това, и нима не е тъкмо обратното? Нима човек не се чувства, сякаш проглежда и вижда за първи път света, когато е щастлив?...
Какво ли е да си сляп по рождение? И да нямаш никаква представа как изглежда този свят и всичко в него, защото никога, дори за миг, не си ги виждал с очите си? Какво ли е да си космонавт и да си виждал Земята от космическа перспектива, както много малко хора са я виждали някога? ...
Има хора, които са ориентирани основно към материалното измерение на този свят и на човешкия живот. За тях няма особена нужда да пиша – ясно е какво най-вече ги вълнува и как живеят...
