Нека се спрем на въпроса – наистина ли е забравена Екатерина Каравелова? Някои биха отговорили еднозначно, други уклончиво, а трети, макар и малцина, биха казали, че тя е една от най-изявените българки в следосвобожденска България...
Дейността на творците от Българската литературна общност във Великобритания все повече и повече нараства, тенденцията е регулярно да се издават антологии с новосътворени произведения и все по-тясно сътрудничество със сродните организации от САЩ, Германия, Испания, Австралия и другаде по света.
Когато получих предложението да напиша статия за бразилската съвременна художествена литература трябва да си призная, че дълго обмислях как да обхвана само в една статия толкова много бразилски даровити творци...
Книгата на Калина Томова “Роман за двама” е поредното предизвикателство на авторката да поведе читателите си по невидимите пътища на илюзорното, в което всъщност е побрана реалността...
Тя е Хени Даваджиева, работила до пенсионирането си в Държавния музикалния театър “Стефан Македонски”, като солистка на балетния състав, а години по-късно преименуван на Национален. Оттогава и до днес това име й е останало като собствено...
Един горещ августовски ден пътувах по линията Сандански – София и до мен в автобуса седеше възрастна симпатична дама. Тя държеше в ръка книга, но очите й уморено се притваряха. Заглавието на книгата ме заинтригува и помолих да я видя...
Внимателно и няколко пъти прочетох увлекателно написаните страници на книгата “Жулиета и другите” (изд. Изток-Запад, 2025) на Весела Люцканова и веднага споделям, че съм дълбоко впечатлен. Преди всичко – от гражданската доблест на авторката, която връща от мрака на забравата истината за една огромна трагедия...
Романът в стихове “Реката на времето” от Борис Бухчев представлява едно от най-интересните явления в съвременната българска литература, където границите между поезия и проза се размиват, за да се роди нова форма – синтез между епическо повествование и лирическа изповед.
Не съм сигурен, дали съм прочел всичко, написано от Георги Йочев, но съм убеден, че “Справихме се, хлапе!” е най-хубавото, съчинено от него! До днес. Защото той има още време за писане!...
