Романът в стихове “Реката на времето” от Борис Бухчев представлява едно от най-интересните явления в съвременната българска литература, където границите между поезия и проза се размиват, за да се роди нова форма – синтез между епическо повествование и лирическа изповед.
Не съм сигурен, дали съм прочел всичко, написано от Георги Йочев, но съм убеден, че “Справихме се, хлапе!” е най-хубавото, съчинено от него! До днес. Защото той има още време за писане!...
Днес името на Дан Браун се е превърнало както в синоним на масова литература, така и в предмет на сериозни академични и извънлитературни дискусии. Авторът, чийто стил съчетава трилъра и, така да се каже, атеистичната аргументация, проблематизира самите граници между фикция и реалност, между сакралното и профанното, между каноничното и светското.
“Надарена или прокълната” е вторият роман на Лина Михова. Роман, в който повратностите на съдбата поставят героите му пред изпитания, редуват добро и зло, успехи и неудачи, за да калят волята им в търсене на своето място под слънцето...
“Август се чете безкрайност” е третата самостоятелна поетична книга на Силвия Андреева (след “В кръвта ми има морска сол” и “Наричам те Спасение”). В книгата се редуват откровения и размисли в мерена и немерена реч, вдъхновени от морето и любимия Созопол...
След “В театъра на сенките“, “Онзи зад вратата”, “Азът, ер малък и безгласната буква”, “От седем зрънца истина“ и “Стихоанализа” сега Наталия Недялкова ни провокира с “В навечерието на 31 февруари”...
В “Помниш ли Венеция?” Ваньо Вълчев остава верен на темите за обичта, добротворчеството и топлата човечност. Неговите разкази са слънчеви прозорци към вълненията на младостта и носталгични спомени за непринуденото щастие. Понякога забавни, весели и закачливи, друг път – раними, тъжни...
Новият сборник с разкази на Асен Асенов – “Камина”, издаден в Мултипринт, С., 2025 г., е изграден от няколко взаимно допълващи се части: “Съвременни сюжети”, “Старшината отпуска не дава”, “Печатари”, “Ехо от социализма”, “Домашни любимци”...
“Без вяра любовта е само дума”, така е нарекла своята втора книга Светлана Чиглайска. И чрез поезията в нея доказва правотата на това си твърдение – с всяко стихотворение в стихосбирката...
Мога да заявя от позиция на личен опит, че нищо не е по-дразнещо от това да отъждествяват произведенията ти (т.е. библиографията) с теб самия (т.е. биографията)... Е, като редактор на настоящата, дебютна книга на Яна Панова, ще си позволя да направя тъкмо това ‒ или поне да обединя впечатленията си от личното познанство с прочетените произведения...
