“Мило мое момиче” е втората поетична книга на Слави Атанасов, след дебюта през 2020 г. със “Защото обичам”. Отново интимна лирика, посветена на мечтаната, търсена и труднодостижима искрена и безусловна любов. В стиховете на автора рязко се разграничава физическото привличане от духовната, изпепеляваща, изпълваща живота със смисъл, предана и жертвоготовна отдаденост...
След литературния дебют с романа “Как Ангелът запали Слънцето” Виктория Джеймс дьо Солей предлага на своите читатели и почитатели втората си поетично-прозаична книга “Слънце и Луна”. Чувства и размисли в мерена и немерена реч, подчинени на извечните човешки категории любов и съдба...
“Нежна изящност” е четвъртата поетична книга на Детелина Стефанова, след “Съвършенство в несъвършенството”, “Магьосница” и “Толкова... Единствена”. Една необятна поетична вселена, в която авторката представя като на длан нюансите на човешката душа, вписваща се – успешно или не съвсем – в противоречивия заобикалящ ни свят.
Романът “Вяра” е третата книга на Таня Шомова, след поетичната “Противоречия” и сборника с разкази “Обсесия” (удостоен с наградата за дебют “Еквалибриум”).
Годината е 3522. Човечеството е преживяло Третата световна война и глобална ядрена катастрофа. Малцината оцелели живеят в комуни, отделени и необщуващи помежду си, степента на развитие, интелектуално и технологично, е на нивото на Ранното Средновековие...
Всеки ден не се срещат стихове като тези от дебютната стихосбирка “Грехопадение” (2019) на младата поетеса София Милева от Хасково. Тя навреме е забелязана и благословена от Ели Видева, Диляна Христова и Атанас Капралов. Насърчена е и от преподавателя в Бургаския университет д-р Димитър Костадинов. Също и от редактора на книгата Тодорка Николова в утвърждаващия я предговор...
Само година е разстоянието от първата книга “Грехопадение” (2019) и младото дарование София Милева изтрезняло влиза в “102 минути” (2020) с 46 стихотворения пълнокръвна лирика. Стил класически духовит. Реализъм до болка, катарзис до разголване на душата...
Всеки ден литературният ни пазар е залят от тонове дебюти. Дебютът на автора Х, дебютът на автора Y, шокиращ дебют на праплеменника на този... Иска ми се да се обърне внимание обаче на наистина талантливи първи книги, на нещо повече от фасулковщината и гланцираната хартия...
Наталия Недялкова, поетесата със странни лирикоматематични постановки, отдала всичко от себе си до безпределност и “изгубена в превода”, апологет на славянската (и не само) поезия на български, ни изненадва с книга в нов жанр – издадена под псевдоним Прогресива Геометрикус – сборник с есеистична проза със загадъчното заглавие “Аз-ът, ер малък и безгласната буква”.
