Е-списание

Едно лице

преди 1 седмица 2 дни

Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш – не виждаш своето отражение.
Не знаеш кой си – бръчки, коси побелели.
А думи, изречени някога, вече нямат значение.

“Писмо до себе си” – една книга за осмислянето

преди 1 седмица 4 дни

Ирен Петрова за сборника разкази на Ирена Георгиева “Писмо до себе си”. Публ. в  “Tetradkata.com”.

Апокрифният вестник “Злобен глас” (1980 г.)

преди 2 седмици 13 часа

Вестник “Злобен глас” – нелегално издание, 1980 г., “разпространяван” изключително внимателно сред будната соц-младеж в бургаския Техникум по механотехника. Няма информация за сериозни наказания спрямо списвателите, вероятно благодарение на пословичната им осторожност. А и, както е отбелязано в слогана на заглавната страница: “Глас злобен – глас Божи!”.

Пъзелът на живота

преди 2 седмици 13 часа

Животът е кратък
като секунда дихание.
Понякога бърза на скорост,
включил висока предавка.
 

Споделена любов

преди 2 седмици 13 часа
Снимка: Ваня Аврамова

Любовта е за двама –
топла, уютна и нежна!
Пламенна, страстна –
тя не знае прегради.

Времето какво е

преди 2 седмици 13 часа

Времето за теб какво е –
час, секунда или земен път със край.
Или е цяла вечност –
твоят малък непрекъснат рай.

Коджакафалията (сонетен венец, продължение 2)

преди 2 седмици 2 дни

Ако премери човекът с аршина,
нека лъжите си всички забравят!
Ех, Александре, по-многото мина,
ала Бургас и морето остават.

Синьото момиче

преди 3 седмици 2 дни

Стои само на един дъх разстояние от нея... В сърцето ѝ няма място за въпроса “Дали и Той помни мене така ясно, както и аз него?” Не, тя не притежава и люспа от съмнение, че това е Той – определеният за нея още преди всички векове. Дори и начинът, по който я гледа, е съвсем същият ...

В търсене на щастието

преди 3 седмици 2 дни

Щастието вътре в нас е,
ала често губим го – въпреки това.
Чакаме да дойде ежедневно,
търсим го навред по цялата Земя!

Тя помни

преди 3 седмици 2 дни

С нея започва нашето пътуване,
тукашното ни земно битуване
кръщават ни в метално корито,
поръсват с нейните капки
от китка ухаен здравец.

Страници