Е-списание

Талвег

преди 2 дни 21 часа

На сал, по средата си – в талвега дунавски.
Усещаш, което тече и се движи със теб...
В косата ти вятър, в очите ти: рибни муцунки,
и конче с крилца, и комар или клон непотребен.

Къща от слама

преди 2 дни 21 часа

Вода и пръст и дребна слама,
наречена “мекина”.
И боса ситно гази мама,
додето сила има.

Наследство

преди 2 дни 21 часа

Баща ми тръгнал щастие да търси
по чуждите земи... не бил с късмет.
Такъв го знам от снимките опърлени
от времето: сърдит, там нейде на гурбет.

Живот

преди 2 дни 21 часа

И както скъперникът стиска кесията злато,
а също – навитата тубичка стиска
с ръце костеливи,
с изпъкнали жили...

РД

преди 2 дни 21 часа

Тук няма хубави жени
и хубави мъже Животът
е сложил своя зверски белег на
лицата очите гледат тъпо...

Следи

преди 2 дни 21 часа

Упорството да съхраня
изтичащото: ехо от гласа
в мига на слабост скулите –
два хълма замъглени
над светлата повърхност на лицето

Жив съм

преди 2 дни 21 часа

Жив съм още мърдам
крайниците си не помня
как съм се довлякъл до това
вонящо място Краят на цивилизацията...

“Кал” на Йордан Атанасов – поема за търсенето на смисъла

преди 2 дни 21 часа

Всеизвестно е, че независимо от наличието или отсъствието на странична физическа помощ, ние идваме сами на този свят и си отиваме сами от него. Макар и до голяма степен на подсъзнателно ниво, по-голямата част от времето между двете терминални точки използваме за откриване на смисъла на собственото си съществуване...

По моста над живота...

преди 6 дни 21 часа

Българската есеистика като литературен жанр има своите корени и традиции. В по-ново време бих споменал имената на Асен Златаров, Ефрем Карамфилов, Боян Болгар, Стефан Продев, Благовеста Касабова, Николай Хайтов, Георги Марков. Лиляна Стефанова... А наскоро от печат излезе “Аз-ът, ер малък и безгласната буква” (2021), дело на Наталия Недялкова с творчески псевдоним Прогресива Геометрикус, известна на читателите и като доказала се талантлива поетеса и преводач.

Неразделни

преди 6 дни 21 часа

Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които скърцаха от болести, с лица, премрежени от линии, чертаещи историите на пътя им. Вървяха по малко и винаги бавно, защото вече нямаше закъде да бързат. Държаха се за ръка и често спираха, за да направят път на другите.

Страници