Една латинска сентенция ни казва, че “природата не търпи празно пространство”. Човешката историческа памет също не търпи празно пространство – липсата на знание за едни събития и личности се попълва с информация за други събития и личности...
Чувал ли си как тишината плаче? Минавало ли е дори през ума ти, че е възможно? Дали не долавяш собствения си плач, не посмял да се разлее от клетките, които едва го удържат? Има тежки мигове в живота на всеки. Има и непоносими. Но има и такива, които разчленяват душата ти...
Вървим по брега, ръка в ръка, мълчаливо. С усещането, че се познаваме откакто се помним. Излишни са думите. Обменяме чувства. И летим – един до друг, заедно. Не знаем колко време изтича така. Хубаво време. Пълно с взаимност. Без въпроси. Без отговори. Само присъствие. И преливане – един в друг...
Има мигове, които ти се иска да прескочиш. Подредени един до друг, преминават във вечност. Планина от мигове, като стена. Зад която искаш да се скриеш, да потънеш там, да останеш завинаги. Но не! Няма как! Защото вече си отвъд... стената от мигове. Мигове-картини. За любов.
Социологията, психологията и етиката разглеждат социалните измерения на човешкото съществуване в контекста на индивидуалната нужда на човека от хармонично съвместно съжителство, което да формира неговия нравствен характер и поведение...
Преведено от латински, заглавието към тези редове гласи: “Историческата мъдрост на духовното прозрение”. С него се прави кратък опит за интелектуален синтез на новия роман “Концерт за черна цигулка, Ор. 5” – с автор Константин Г. Константинов...
