Реката, която пренася паметта
За романа в стихове „Реката на времето“ от Борис Бухчев
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
За романа в стихове „Реката на времето“ от Борис Бухчев
Изпитвах раздиращото, агонизиращото желание да скоча. Да си блъсна и прекърша врата в камъните, да потъна до дъното, където пясъкът да ме прегърне. Завинаги. Взирах се с премрежени заради вятъра очи към водата. На…
Пляс! Кафето се разля руйно върху панталоните ми, по тях се разпростря кафяво лепкаво петно. Като дете, когато смесвах боичките си за рисуване, се получаваше подобен цвят...
Между четири решетки, разкриващи бруталността на външния свят, но и недопускащи ги до него. Тясно, мрачно, мръсно, смърди на него, на всички тях. На жалки същества. Отнякъде, много далеч, но за жалост недостатъчно, че…
Дами и господа, живеем в ера, в която човекът е по-близо до Твореца, откогато и да е било! Заради гения на роботиката, човешкото сърце бие по-бързо и по-дълго, мозъкът работи по-ефикасно, а тялото почти не остарява...
За дебютния сборник разкази на Андреа-Мария Димитрова „Из мемоарите за...“
За „Ангелски грехопадения. Любовна лирика“ от Ваньо Вълчев
За сборника „Лула от земното кълбо. Избрани разкази“ от Ваньо Вълчев
Георги Н. Николов по повод две десетилетия, през които един вестник поддържа връзката на сънародниците ни с родината, езика и културата
За сборника разкази от Иван Сухиванов „Преди въображението. Късни истории“
За романа на Елена Йорданова „Завинаги“
За поетичната книга на Ваньо Вълчев „Когато си тръгвам“