Е-списание

Песен “Любов с главно В”

преди 1 седмица 2 часа

С главно “В” бе нашата любов,
когато краят идва преди да си готов.
И с една греховна усмивка отнесе
в грешно време, на грешно място твоето сърце.

Дози от рози и всякакви токсични смеси

преди 1 седмица 2 часа

Истински наранените жени се справят перфектно в хаоса. Ако той липсва, започват да разхвърлят царящото спокойствие, за да го “подредят” по най-объркания начин. Само така запазват баланса между илюзорното щастие и реалната заблуда.

Дози от рози с дъх на надежда

преди 1 седмица 2 часа

Някой ден ще ме докоснеш и няма да изпитам нищо. Ще се опиташ да хванеш погледа ми, а той ще ти избяга с нетипично безразличие. И колкото и думи да се отронят, те ще се спънат по пътя между мен и теб, без да успеят да достигнат до сърцето ми.

Дози от рози с аромат на безкрайности

преди 1 седмица 2 часа

Този мъж беше интуиция, наказание, безкрайност. Имаше дарбата да чете мислите в главата ми. Надушваше самотата ми през толкова много километри...

“Дози любов” с аромат на умиротвореност и пръски цветна дъга

преди 1 седмица 2 часа

Човек е склонен да повтаря грешките си, стане ли дума за любов! Има моменти, в които времето спира заедно със сърцето! Спираш да мислиш, спираш да чуваш, спираш да виждаш. Само чувстваш!

“Дози любов” с дъх на щастие и слънчеви утрини

преди 1 седмица 2 часа

Завинаги... Напоследък това е единствената дума, която изплува в съзнанието ми като асоциация, щом спомена неговото име... Казват, че няма нищо случайно...

2184

преди 2 седмици 1 ден

Годината е 2184. Вече няма правителство. Няма магистрали. Няма проблеми със заплатите. Хората просто не работят. Машините вършат всичко. От отваряне на прозорец, до пазаруване. От позвъняване по телефона, до пилотиране на самолет...

Обсесия

преди 2 седмици 1 ден

Искам да видя неща, които никой друг не е виждал. Обсесия е. Птиците над мен. Ято. Едната лети по-бавно. Виждам проблем. Изостава все повече. Мъничко бяло перце пада в краката ми. Навеждам се и го вдигам. Животът на птицата още го топли. Още няколко мига ще пази спомена за небето.

Вяра. Надежда. Любов

преди 2 седмици 1 ден

Лазар се събуди. Чуваше някакъв монотонен звук. Машина. Писукаше дразнещо до главата му. Опита да отвори очи. Не успя. Беше буден в тялото си, но то не му се подчиняваше. Не можеше да мръдне клепачите си. Мракът го поглъщаше.

Страници