Животът не чака...
Ако днес ти е тъжно и искаш да плачеш... Излей се..! И просто плачи... Споменът днешен не трябва да влачиш..! А утре... С усмивка крачи..!
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Може би...
Може би, някой ден ще научим... Урокът на този Живот... И може би, някой ден ще получим... Обичта и спонтанна Любов..!
Всичко има край...
Ако днес си в Ада... Утре ще си в Рай... Животът ни поднася... Всичко... На щастие и болка... Слага край... От себе си ни дава... Но съвсем мъничко..!
Директно в очите...
Аз нямам спирачки... Нито задръжки... Говоря и правя всичко спонтанно... Дори да загубя... Губя по мъжки... За едни е угодно, за други е странно..!
И ето ме тук... Оцелях...
В този Живот... Не успях... Да се правя на клоун и на шут... Какво е дори не разбрах... Да приличам на някой си... Друг..!
Помилвани от чудо
В пространството на поносими рани се движим към целта съвсем сами. Отхвърляме с усилия възбрани, докато светлината прошуми.
Маркъс, момчето на Ели
Завърни се със нея в подарения спомен и в български рай посади си дръвче. Аз въздишка по теб тихичко ще отроня, мое мило английско малко момче!
В парка
Обсебени от слънчев похлупак, край сенчестия мирис на дърветата, броят си часовете в този парк кварталните съдби преплетени.
Лора изпраща войводата Яворов, 1912
Сбогуваш се внезапно и красиво. И нямаш време за прощален жест. Но от къде намери тази сила – да скъсаш лудо тънкото въже...
Жена за сънуване
Сърцето ми пророни таен страх, но светлината мигом я хареса. И ето – героинята познах на Яворов от първата пиеса.
Край огъня
Стъпил край затихващия огън, взирам се молитвено назад. Имам само дребните тревоги, дето вече чакат свой разпад.
Съветът на Кучето
Диоген се събуди. “Какво пак искат тези хлапета”, помисли той. Чорлавата му глава се показа от делвата в която спеше (и живееше). Пред него стояха богато облечени мъж и жена. Диоген се надигна в опит да излезе от…