В лабораторията ни в Texas A&M University един ден се появи странен посетител. Влачеше с усилие огромен куфар като тропаше тежко с желязната пета на гипсирания си до над коляното ляв крак. Поогледа се и реши, че ще му е най-удобно...
Трябваха ми пари. Току-що бях започнал нова работа, имах заеми, бъдещето беше леко под въпрос относно постоянни приходи, петчленното ми семейство както винаги беше силна опора, но за този начален момент само морална такава. С една дума главих се да разтоварвам камиони в огромните складове на...
Чарли Шера вече го няма. Симпатичният и учтив Чарли. Не беше необходимо да го познаваш отблизо за да знаеш, че е много добър човек. Достатъчно беше да го срещнеш по коридора или в асансьора, стиснал с кафявите си от никотин пръсти вечната чаша, поздравявайки с лека усмивка...
Върху папирус, пергамент или хартия, книгата винаги е съпътствала битието на човека от дълбоката древност до днес. Като плод на човешката търсеща мисъл, тя пренася през хилядолетията онова познание, до което той е достигал с неимоверни усилия на волята си, за да задвижи напред еволюционното развитие на нашата цивилизация...
Как препуска конвоят на дните ми в този живот.
А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот.
Нека препускат минутите – луди коне!
Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Колко млади, наивни и влюбени бяхме.
Радостта ни се стелеше в тяло и цвят.
Във дланта на небесната кръглост мълчахме,
брояхме искри на красив звездопад.
Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша
и макар да е още далече, той отеква във мойта душа.
Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен
и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб вдъхновен.
В новата си стихосбирка “Планета неоткрита” поетесата Мария Маринова представя 106 стихотворения, които оформят своеобразна семантична композиционна рамка между “Фитилът на нишката моя житейска пресъхва...” (“Песента на щуреца”) и “Чакай, Дух! Не прекрачвай оттатък...” (“А Животът...)...
