Малко след полунощ, детското отделение утихна. И последният малчуган беше изписан, след като получи помощ, лекарства, бисквити и голяма чаша горещ шоколад. Нямаше нищо за правене и с колежката ми – Джил се зачудихме дали да не идем в залата за игри. Да погледаме телевизия. Но точно тогава телефонът иззвъня...
Познаваме живеещият от десетилетия в САЩ писател Наско (Анастас) Гелев от книгата му “Неща от живота”, от многобройните му, публикувани в различни издания разкази и стихотворни опити и успешните му представяния в литературни конкурси. Сега пред нас е новият му сборник “Надежда или страх”...
Прозата на Христо Смирненски е почти неизследвана. Може би защото някак спонтанно блясва поетичният му талант и като своеобразен бард на революционната поезия, и като говорител на работническата класа в големия индустриален град.
Всеки народ е вече един многолик Христос – всеки има своята голгота. Днес за нашия народ е великият петък. А още в писанията на тайните договори беше казано да бъде той разпънат и одеждите му поделени...
Велина Ценкова е автор с широка култура, който познава добре не само българската, но и европейската поезия, която чете в оригинал. Автор е на две стихосбирки – „Измамна близост” (през 2006 г.) и „Свободен плен” (2026 г.)...
От последния етаж на жилищната сграда се откриваше зашеметяваща гледка. Силуетът на планината сякаш плуваше в леката утринна мъгла, която ту откриваше струпаните в подножието къщи, ту ги загръщаше отново в меката си дантелена прегръдка.
Не си спомням точно на кого му хрумна идеята – на мен или на съпруга ми Стас – но решихме да поканим родителите от “двете страни“, за да отпразнуваме семейния ни юбилей с пътуване в чужбина до морето...
Иван Христов е сред отдавна утвърдените майстори на словото в съвременната българска литература. Създаденото изпод перото му, заедно с творбите на цяла плеяда запомнящи се имена, надграждат “родопския” духовен хоризонт в нашата литература...
Сосорд свали от главата си приличащото на каска устройство и се замисли. Днес се беше случило нещо по-различно от всичко, което беше наблюдавал до сега. Човекът, в който се “вмъкваше” напоследък, беше изпитал чувство, съвсем различно и непознато за него.
