Милена Минчева продължава пътешествието из дебрите на литературна Бразилия с трима съвременни и доста нашумели автори в последните години в националното литературно пространство: Рафаел Монтес, Антонио Карлос Либерали Белото и Жеферсон Тенорио.
Георги Н. Николов за творческите търсения на проф. Златимир Коларов в книгата “Съдби – още автентични лекарски истории”, с подзаглавие “Всичко написано е преживяно. И съпреживяно”.
Животът му сякаш спря на пауза, когато коленичи на пресния гроб на сина си. Преви се над черната пръст и зарови пръсти. Там отдолу бе неговото бъдеще, а отстрани бе погребано и неговото минало. От снимката на надгробната плоча на съседния гроб го гледаха очите на жена му...
Историята е жесток, но и поучителен събеседник. В най-страшни и драматично-трагични времена току ни подаде лъч божествена надежда за спасение и тъкмо когато повярваме, че можем да се измъкнем от блатото, внезапно си дръпва този лъч обратно. Разбира се това е просто метафора...
В българското културно пространство отдавна не се е появявала стихосбирка, която директно да акцентува ужаса от случващото се на планетата, и то сторено от самия Homo sapiens на цялото човечество. Направи го палестинецът Хайри Хамдан със стихосбирката си “Нарисувай болката”...
Нека се спрем на въпроса – наистина ли е забравена Екатерина Каравелова? Някои биха отговорили еднозначно, други уклончиво, а трети, макар и малцина, биха казали, че тя е една от най-изявените българки в следосвобожденска България...
