... и преди да се усмихне трънестият нар,
тя стъпваше по покрива на забравения склад.
зимата да прихне – все без господар
се носи в нощта като йонийски лад.
... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито.
Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи!
Галопира все напред. Нравът му е лют, и
когато най е блед – пред конете бити,
последни сили впряга – стига пръв Всемира.
Въпросите, свързани със същността на света, на живота и човека, вълнуват Homo sapiens още от най-дълбоката древност, като в хода на времената се създават различни учения, често противопоставящи се едно на друго...
Петра едва не умря като раждаше първото си дете. Получи се усложнение и лекарите едва я спасиха. Като видя, обаче сладкото личице и рошавата главица на бебето, забрави всякаква болка. Роди им се момиченце, кръстиха го Катерина, на името на майка й...
България – дете на Слънцето и Светлината!
Земя от Рая! На Бог въздишката в сърцето си стаила.
Попила в себе си от всичко най-прекрасно!
Води – събрани от сълзите на кристали!
