Любовта идва неканена, нечакана. Или повикана. Очаквана. Рано ли, късно ли, една и съща е.
Дъждът измокри. Студът замрази. Вятърът скъса. Слънцето изгори.
Яни Янков е начеващ млад поет, чиято първа стихосбирка “Морбидният дворец” е повече от обещаваща за по-нататъшното му творческо развитие...
Коя съм... къде съм... все още се търся. Откривам се в грозд от дива лоза. В счупена мида, в пяна от прилив. В чезнеща в пясък самотна следа.
Обичам да ми скърца под краката искрящия и пухкав сняг. Да звъни във мене тишината на кристалния снежинков впряг.
Някой ден, повярвай ми, ще ти се случа... Ще дойда дръзка като Афродита. Сърцето ти във пазвата си ще заключа.
Среднощна китара минорно звъни и лее се песен тъжовна... Танцуват в забрава пенливи вълни в прегръдка съдбовно лъжовна.
Страх ме е... Колко пъти казвала съм тези думи. Колко пъти съм се спъвала във тях.
Стоя пред теб море, а ти ме молиш... да ме нарисуваш. В зелено искаш ти, а аз – във цвят“небе“.
През мене ти премина ураганно. Остави ме бездомна, празна, тъмна. Замръквам тихо бездиханно и стъпвам по земята – бездна стръмна.
