Приказка за моето време
Сама, като лодка с ръждясала котва ме люшкат водите сиво оловни. За мен морето е бъдеща локва. За вас е курорт и летни купони... Но ето; сезонът изгубил е битка, какво да се прави – природен закон и небитието го тегли с…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Под лунния сплит
Родно небе, искрометни звезди над старата къща. Към натежала лоза вятър плува скришом по гръб, а Луната ме пита: Тини, пак ли на сън се завръщаш? Не – отговарям й аз – този сън е реален – без скръб!
Бастет – котката на съседа
... и преди да се усмихне трънестият нар, тя стъпваше по покрива на забравения склад. зимата да прихне – все без господар се носи в нощта като йонийски лад.
На словото във храма
... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито. Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи! Галопира все напред. Нравът му е лют, и когато най е блед – пред конете бити, последни сили впряга – стига пръв Всемира.
До стената на плача
Докато вретеното ми още преприда тънката нишка живот, аз се решавам на всичко и тръгвам към Божия гроб с други – досущ като мен с угнетени...
Богомилството през погледа на трима съвременни български белетристи – Владимир Зарев, Румяна Халачева и Антон Дончев
Въпросите, свързани със същността на света, на живота и човека, вълнуват Homo sapiens още от най-дълбоката древност, като в хода на времената се създават различни учения, често противопоставящи се едно на друго...
Страх
Петра едва не умря като раждаше първото си дете. Получи се усложнение и лекарите едва я спасиха. Като видя, обаче сладкото личице и рошавата главица на бебето, забрави всякаква болка. Роди им се момиченце, кръстиха го…
Красиви мигове
Да те докосне сянката на птица. Морето да ти каже свойта тайна. Да чуеш ясно как земята диша. С очи да плуваш сред звездите плавно.
България
България – дете на Слънцето и Светлината! Земя от Рая! На Бог въздишката в сърцето си стаила. Попила в себе си от всичко най-прекрасно! Води – събрани от сълзите на кристали!
Носталгично
Понякога сънувам, че съм птица и се завръщам в родната земя. Прегръщам моята сестрица – букет от здраве да й подаря.
Кръстопът
В мъгла от заблуди светът е обвит и облаци плачат с ранени сълзи. Там някъде в булото скрит вселенският грях над всички тежи.
Езикът на моя народ
Език древен на моя народ – роден от дух и вяра вековна. Език красив на българския род в безсмъртни песни възпят.