Е-списание

Вселената уши ми дреха

преди 1 month 4 седмици

селената уши ми дреха – с много джобчета,
и каза да си прибера мечтите.
Прибрах отпървом сребърните копчета,
от които са се раждали звездите.

Жена

преди 1 month 4 седмици

Така ме нареди Животът
(и беше благосклонен при това)
да бъда рай по пътя към голгота
съществително с подробности. Жена.

Душата ми е скитница...

преди 1 month 4 седмици

Душата ми е скитница... Къде ли е скиторила?
Навярно е преброждала пътеките към теб?!?
Броила си е стъпките, от тук до там, безбройни,
и твърдо е вървяла, и винаги напред...

България

преди 1 month 4 седмици

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...

Писмо до татко

преди 1 month 4 седмици

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна.
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...

Промъква се надеждата

преди 1 month 4 седмици

Промъква се надеждата, която
е всеки божи път една и съща:
откривам се във стъпките на лятото,
и винаги към себе си се връщам...

Вощеница

преди 2 months 11 часа

На пейката, с износено елече,
със дъх на свещи и тамян,
един човек, в безвремието вече,
залязваше от непосилност сам.

Въпрос по женски

преди 2 months 11 часа

За петък сутринта си мислех,
когато ти не ме събуди.
На пръсти, тихичко излезе
и цял ден за едно се чудих:
Дали си ме целунал нежно?

В сегашно време

преди 2 months 11 часа

Как искам да прегърна тишината,
в ръце да подържа небето,
на капки мислите ми да се стичат
и да потъват във морето.

Когато

преди 2 months 11 часа

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.

Страници