Е-списание

Апокалипсисът е в нас

преди 2 months 3 седмици

Ще започна някъде отзад-напред: към края на 2020 г. в бр. 5 на великотърновския в. „Литературен бюлетин“ излезе един от разказите в тази книга – „Китайско злато“, заедно със „Слово за Васил Попов“ от Светла Андреева, посветено на 90-годишнината от рождението и 40 години от смъртта на големия писател. През същата напрегната Ковид-година в 9-а книга на алманах „Любослов“ на Лигата на българските писатели в САЩ и по света се появи и разказът „Лисичета“...

А дните ни са странна броеница...

преди 2 months 3 седмици

Георги Н. Николов за романа на Светла Андреева „Добри, красиви, зли“ (2017 г.).

Златна сватба

преди 2 months 3 седмици

В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви, покрити с плочи, под двата нови бетоновоциментови моста.

Лисичета

преди 2 months 3 седмици

Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак...

Любовта, която ме осъжда

Автор: 
преди 2 months 3 седмици

Животът беше футбол и футболът се състоеше в чакане. Чакахме да продадем голмайстора ни, за да закърпим бюджета. Чакахме по-добри дни, по-добри резултати. Чакахме някой ден да излезем от трета дивизия. За целта ходехме по врачки. Палехме свещи. Носехме амулети. Фланелката на “Атлетико” ...

Забраненият стих

преди 2 months 3 седмици

Една пукнатина в небето
Един лунен кратер отразен в голото око
на студа край нас.
Едно ехо от Слънцето...

Отблясъци

преди 2 months 3 седмици

Пеперудо, в крилата ти блести отблясъкът
от едното, кръстосано с другото.
Очи, вие прикрихте
истината на белия ден...

Чужди танци

преди 2 months 3 седмици

Лаят на чуждите танци изстива
в прегръдката на погледа,
разсичаща утробата,
от която се ражда само стихомор.

Змията

преди 2 months 3 седмици

Не си спомням вече колко време пътувам. Пълзях по стръмни скали, толкова горещи, че кожата ми цвърчеше, като парче бекон, хвърлено в тигана с олио. Пълзях из пустини, чийто пясък ме драскаше, и ме караше да мечтая за прохладата на студената вода. Пълзях по ледове, толкова тънки и хлъзгави, че дори мен, Змията, ме беше страх...

Ловец на души

преди 2 months 3 седмици

Събираше души откакто се помни. Ловът беше в кръвта му. Сенките му бяха дом. Писъците му бяха убежище. Луната огряваше пътя му. Походката му беше самоуверена. Следваше зова на душите. Ето първата. Притаи се в сенките до отворения прозорец и надникна вътре...

Страници