Пустота
В душата ти е безгранично пусто и като в тъмна бездна не съзираш светлина. Измама е това, приятелю, потънал във униние и самота.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
По речното течение
Животът е като река! Мнозина в нея осъзнато плуват. А други, случва се така, по речното течение битуват.
Четвърт век българска култура в Лондон
Дейността на творците от Българската литературна общност във Великобритания все повече и повече нараства, тенденцията е регулярно да се издават антологии с новосътворени произведения и все по-тясно сътрудничество със…
В усмивката на обещаващия ден...
Георги Н. Николов за поетичната книга на Станислав Пенев “В нас диша море – лирика” (изд. “График” – Варна, 2025).
Превъплъщенията на любовта в сборника “Кота 210”
Лалка Павлова за превъплъщенията на любовта в сборника „Кота 210” (Боян Ангелов, Венко Евтимов и Христо Славов – изд. „Български писател”, 2025 г.)
Пред родния край – поклон!..
Георги Н. Николов за седмото краеведско изследване на писателя Никола Филипов „Долни Воден – минало и настояще“ (изд. FastPrintBooks, 2026).
Ехо от съвременната бразилска литература
Милена Миткова Минчева за три съвременни бразилски авторки: Ана Паула Мая, Карла Мадейра и Сокоро Асиоли.
Вечните олтари на България
Като пред олтар пред тебе коленича, изстрадана моя Родино! Всичко, което на дълг ме обрича, събрано е само във твоето име.
На София – преродена и вечна
Обичам този град, преминал през възход и изпитания. Създаден във древни времена назад, събрал история вековна и стари предания.
Небесното везмо
Върху коприна извезана шевица като далечен спомен ме прегърна и с ласката на майчина десница детството ми сякаш се завърна.
Любомир Весов – “Ти пак смути покоя тих...”
Георги Н. Николов за поезията на малко известния поет символист Любомир Весов.
Прозрението на един лирик: “Утеха диря в мъдрото смирение”
Георги Н. Николов за човека и твореца Йордан Ветвинов, автор на стихосбирката „Вчера“, поемата „Бачо Киро“, драмата „Бунтовна пролет“...