Внимателно и няколко пъти прочетох увлекателно написаните страници на книгата “Жулиета и другите” (изд. Изток-Запад, 2025) на Весела Люцканова и веднага споделям, че съм дълбоко впечатлен. Преди всичко – от гражданската доблест на авторката, която връща от мрака на забравата истината за една огромна трагедия...
Влязох в служебната стая на болничното отделение и чак сега забелязах, че съм дошла твърде рано. След цял ден, тичане... Има такива дни. Събират в себе си всичките задачи на света. И трябва непременно да се свършат днес...
– Шийла, идваш ли? – провикнах се нетърпеливо и хванах дръжката на вратата. – Няма ми я дамската чанта – дочух приглушения отговор на колежката ми. – Ще изтървем влака, момиче. – Идваааам!...
Да си призная, не бях чел книгата на д-р Анелия Хохвартер “Пътуване”, нито бях чувал за нашата сънародничка, макар и водещ специалист в офталмологията. Но информацията, че тя е активен участник в редица хуманитарни и лекарски мисии по света ... ме накара да разгърна страниците с оправдано любопитство...
На летището в София духаше напорист и студен зимен вятър. Дебелото палто, плетеният пуловер и зимните обувки не ми помагаха много. Моята съпруга и синът ми гледаха тревожно. Докато се качвах по стълбите към самолета си повтарях, че не трябва да се обръщам.
Центон – стихотворение, съставено изцяло от редове от други стихотворения, играещо със сходството или контраста между новия и стария контекст на всеки фрагмент...
Наскоро неочаквано и все още твърде рано си отиде от нас Кирил Кадийски, един поет със силен характер, който казваше истините за човека и света, в който живеем, без да ги крие под евфимистични маски. Може би заради това приживе беше неудобен и недолюбван както от властимащите, така и в културните среди у нас...
Според Мохамед Икбал (1877 – 1938 г.) – поет, юрист и политик, народен поет и герой на Пакистан, “поезията е наследник на пророчеството”. Между “виждането” и “съзиданието” обаче има огромна разлика. Истинското предназначение на поезията е да накара читателя да осмисли случващото се в настоящето...
Романът в стихове “Реката на времето” от Борис Бухчев представлява едно от най-интересните явления в съвременната българска литература, където границите между поезия и проза се размиват, за да се роди нова форма – синтез между епическо повествование и лирическа изповед.
Не съм сигурен, дали съм прочел всичко, написано от Георги Йочев, но съм убеден, че “Справихме се, хлапе!” е най-хубавото, съчинено от него! До днес. Защото той има още време за писане!...
