Огньове изгарят предела на зимата...
Тупти самотата... Назряла до пръсване.
Въпроси без отговор пият ми устните...
Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
Това е моят свят... И моето богатство...
Едно море широко и полъх на мистрал;
това е моят дом – едно моряшко братство,
с което от години напълно съм се слял.
За съвременните млади български читатели Петко Тодоров (част от второто поколение български интелигенти след Освобождението) е непознат автор и ако някога са чували името му, то е било мимоходом, покрай другите трима популярни представители на литературния кръг “Мисъл”...
