Маркъс, момчето на Ели
Завърни се със нея в подарения спомен и в български рай посади си дръвче. Аз въздишка по теб тихичко ще отроня, мое мило английско малко момче!
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
В парка
Обсебени от слънчев похлупак, край сенчестия мирис на дърветата, броят си часовете в този парк кварталните съдби преплетени.
Лора изпраща войводата Яворов, 1912
Сбогуваш се внезапно и красиво. И нямаш време за прощален жест. Но от къде намери тази сила – да скъсаш лудо тънкото въже...
Жена за сънуване
Сърцето ми пророни таен страх, но светлината мигом я хареса. И ето – героинята познах на Яворов от първата пиеса.
Край огъня
Стъпил край затихващия огън, взирам се молитвено назад. Имам само дребните тревоги, дето вече чакат свой разпад.
Съветът на Кучето
Диоген се събуди. “Какво пак искат тези хлапета”, помисли той. Чорлавата му глава се показа от делвата в която спеше (и живееше). Пред него стояха богато облечени мъж и жена. Диоген се надигна в опит да излезе от…
Временното и вечното в поемата на Найден Вълчев “Старият музикант”
Лалка Павлова за временното и вечното в поемата на Найден Вълчев „Старият музикант”.
Панихида за делфините
Делфините – от немота прегракнали, се крият във миражи, редом с корабите. А там ги чакат котвите ръждясали, от ангел спуснати под сенките на облаци.
Врачуване по облаци
Като врачка на облаци гледам – по утайка от тяхното сбъдване. А дъждът си допива кафето и узрява дъга на разсъмване.
На педя от вечността
Едва на педя от самата вечност, далечината ми изглежда близо. И без това не виждам по-далече. А там дали изобщо нещо има?!
Изкупление
Спасителят изкупи греховете ни, ала човекът продължи да прегрешава. Защо бе нужна тази саможертва, щом днес е невъзможно да си праведен.
Игра на стъклени топчета
Играе съдбата на стъклени топчета, избутва ни все от кръга, надраскан небрежно и даже нарочно по-цветен от майска дъга.