Емигрантството е съдба и мисия, с която човекът на изкуството трябва да се научи да живее
С Василен Васевски – изтъкнат белетрист и художник от Чикаго, разговаря Георги Н. Николов
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Български пера по света – събудете ни!..
Отдавна вече – близо четири десетилетия, в лоното на света дишат две Българии. Едната, в познатите географски граници, е обичаната ни родина...
Навсякъде е бяла тишина
Навсякъде е бяла тишина – тъй както в песента се пее. Навън е нощ, с усмихната Луна и вятърът на нея се люлее.
На върха на иглата
Взели са ме триста дяволи – все на някого съм крива. Ангелите ме забравиха и душата ми се свива.
Зад кулисите
Никога не казвай: край! Краят е едно начало. Ада бъркаме със Рай. Черното излиза бяло.
Не съм...
Не съм златната рибка – не сбъдвам желания. Не чета вечер приказки. Не скъсявам разстояния.
C`est la vie
Двама мъже спират дъха ми – две различни планети. Единият – баща на сина ми, другият – в ноти оплетен.
Препуска времето отвъд първичния си чар...
Георги Н. Николов за белетристичния сборник на Диана Фъртунова „Солено слънце“ (изд. „Папая прес“, С., 2026 г.).
С библейски взор по пътищата на времето...
Интервю на Георги Н. Николов с писателя и сценарист проф. Златимир Коларов д.м.н., за мира и за войната.
Любовен взрив
Какво направи с мен, с какво плени и чувствата, и мислите самотни. Тъй дълги бяха скръбните ми дни, в които аз сподавях свойте вопли.
Прегръдка
Светът се сгромолясва над главите ни, а ние сме прекрасни, намагнитени, сред някакви разкопки запокитени.
Вълшебство
Не се ли умори да ме целуваш, не се ли умори да ме сънуваш, когато съм със теб или далече изгубен във самотна вечер...