Косата й – диви кестени, падащи над раменете, съживили се в нетърпение да играят в ролята, ухаят на лято. Очите й са две мечтаещи кехлибарени сълзици, винаги готови да направят рекички по бледото момичешко лице. А сърцето в надпревара с дишането като че ли всеки момент ще се озове в краката й...
Познаваме творчеството на Живка Шамлиева, която живее в Париж, но редовно гостува в родината си, с редица интересни книги. Сред тях ще спомена романите “Жени на кръстопът”, “Старомодни разкази”, “Белегът”, “Ако Алекс го няма”, биографичната “Изстрадани звуци” и пр.
Историята на нашата литература се радва на светли бисери, в които грее образът на българката. Той е школа по иконопис, а ликовете се рисуват от авторовото сърце. Трудно ще посочим перо, недокоснало спомена за майка и любима...
Времето беше студено, ветровито и за гарнитура ръмеше онзи ситен тукашен дъжд, който просмуква с лепкава влага, дори когато си с дъждобран. Добри Златанов и един негов приятел бързаха да се приберат. Вървяха мълчаливо по булеварда. Хора почти нямаше. Само доста далеч пред тях с ленив ход се движеше някаква група...
Тътне небето. Отново разперват
тъмни кошмари криле от метал.
Снарядът се врязва в земята, където
асфалтът е спукан, а дъжд от напалм
отмива прахта и поглъща срама й...
