Непримиримост

Непримиримост

Аз искам да живея просто
като тревата и дърветата
и като вятър да кръстосвам,
и като свещ във храм да светя.
Животът ме опиянява
той всичко дава, всичко взима
и всеки миг е богоравен,
и всяка радост е ранима,
защото тя е мимолетна,
а трудностите са безкрайни
и всяка нарушена клетва
превръща се в горчива тайна...
Не се смирих, не се отказах
да търся красота и смисъл,
отминах не една съблазън
и песента си не дописах.
Но се сражавах в дълги нощи
за светлинка, пробила мрака,
а после изгревът дохождаше,
но аз така и не дочаквах
светилото да се въздигне
и да прижуря в апогей...
Животът никога не стига,
но ти смъртта си надживей!