На педя от вечността
На педя от вечността
Едва на педя от самата вечност,
далечината ми изглежда близо.
И без това не виждам по-далече.
А там дали изобщо нещо има?!
Над мене гларус облаците гони,
на слънцето жълтъка изкълвава.
И в този миг разбирам – хоризонта
е всъщност сянка от фата моргана.
Ръка протягам в опит да я стигна
и ласо мятам в примка да я хвана.
Отчаяно на пръсти се повдигам,
но все във настоящето оставам.
Диана Фъртунова
Диана Фъртунова е родена в София, но от години живее в Бургас. Завършила е бакалаварска степен по “Предучилищна педагогика” в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и магистърска степен по “Логопедия” в БСУ. Работила е във вестниците “Народна…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Кехлибарени нишки
Красотата на словото се разгръща като есенен лист, носен от вятъра на времето. Една дума може да бъде искра, разпалваща пожара на спомените...
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Коментари
Добави коментар