Прегръдка
Светът се сгромолясва над главите ни, а ние сме прекрасни, намагнитени, сред някакви разкопки запокитени.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Светът се сгромолясва над главите ни, а ние сме прекрасни, намагнитени, сред някакви разкопки запокитени.
Не се ли умори да ме целуваш, не се ли умори да ме сънуваш, когато съм със теб или далече изгубен във самотна вечер...
С писалка-копие на Дон Кихот той атакува вятърните мелници, притиснат от живота, ала горд, той е един от странните отшелници...
Ще оцелее любовта след бурята ще се клатушкат останките от политиката зад борда всичко ще е мъртво...
Аз искам да живея просто като тревата и дърветата и като вятър да кръстосвам, и като свещ във храм да светя.
Живея сякаш на безлюден остров, а съм в гъмжилото на град голям. Вратата и душата си залоствам наказвам се – да се опазя сам!
Лалка Павлова за поетичната антология “Омълнени треви” (съставители: Боян Ангелов и Благовеста Касабова).
Мъжът отвори урната и започна да изсипва праха – първо по малко, после повече. Урната олекваше. Ръцете му трепереха. Наблюдавах го и макар че той виждаше праха, не виждаше мен, прашинката...
Черна котка То приближаваше... Все по-близо... Виждаше очите му под спуснатата над челото качулка – две цепки в черното пространство. Присвити, празни и злобни. Лицето му – бледо и безизразно в сравнение с очите. Тези…
Сега съм на родна земя. Като щур карам от Калотина за София. В софийското ми жилище хвърлям част от багажа си, обаждам се тук-там на колеги и приятели, оставям жената и щерката на софийската й баба и хуквам надолу, на…
Милена Миткова Минчева за три съвременни бразилски авторки: Консейсао Еваристо, Мариана Саломао Карара и Патрисия Мело Нешлинг.
Лалка Павлова за „срещата” на двама титани в полето на българската модерна поезия – Пейо Яворов и Гео Милев.