Самотникът

Самотникът

Живея сякаш на безлюден остров,
а съм в гъмжилото на град голям.
Вратата и душата си залоствам
наказвам се – да се опазя сам!
Приятелите верни оредяха
и враговете ми пропаднаха съвсем.
Останах сам-самин под свойта стряха,
не съм светец, по-скоро съм бохем.
Но има ли с кого да се бохемства
бохемството е страст, но и финес,
а само господарство и лакейство
диктуват положението днес.
Не искам да съм груб и меркантилен,
нито сервилен, нито заблуден,
или да изразходвам чар и сили
за глупав флирт за нощ или за ден...
Компании, професионална общност,
съчувствие, уют и доброта
къде са те – изчезнаха, защото
потъна в блатото искреността.
И възцаряват се лъжа и скука,
престъпността узаконена си цъфти...
И ако някой на вратата ми почука,
дано, Любов желана, да си ти.