Когато съм сам

Когато съм сам

Понякога ще бъда във съня ти, но ти 
не вярвай, там е пролетта ни,
която ще изчистя със кръвта си
за да те имам още. Още, ще те имам!

И някъде над сивото на дните
ще те целувам, както те целувах,
ще те обичам, както те обичах
и ще живея, както с теб живеех...

В съня си непокорен и мъжествен
ще те лекувам, както те лекувах,
за да изригна в твоята молитва
като божествена и бурна нежност...

Нали ще ме обичаш от небето,
ще ме обичаш, както те обичах
какъвто се надявах аз да бъда,
в костюма си на гълъб от коприна...

Понякога ще идвам, пак ще идвам!!!
В краката ти студени аз ще плача,
ще страдам, че те няма и ще чакам
сатенената снежна балерина...

Ще идвам, пак ще 
идвам във съня ти,
и ще ти разправям ... 
Да ще ти разправям

с юздата на изгряващото слънце,
а то е като слънчоглед изригващ,
че няма смисъл времето да спира,
защото е във нас първо родено.

Ще пием от изгарящото вино,
за да ни хвърли шеметно в реките ...
Ще те обичам както те обичах 
и ще събирам в шепите звездите...

Защото те закрилям – потърси ме,
ще бъда там до теб... Открий ме. Ако искаш.
Вземи ме в твоята душа свещена
и позволи ми... Пак да те – да те обичам...

Това ще ни дари криле и пак...
Ще бъда нежен. Смел, усмихнат, непонятен.
Какъвто бях със теб щастлив...
Тъй необятен. Див... Невероятен...

Ех, ти не бягай – имай ме сега,
в очите ми потъвай, не заспивай.
Защо ли си отиваш...Не сега
е време за раздяла. Не открадвай...

... Сърцето ми, нали не е това – 
стаяваната страшно-земна болка,
че имах те... Не ме лъжи... С лъжа.
Това бе ти... До мен... Със обиколка...

Надявах се да те открия за последно 
безкрайно запечатан в теб, красив!
Аз птица в самотата съм свободна
и в свобода самотна само с тебе жив...