Поезия

Заедно в небесно съзвучие

Боян Станилов
Боян Станилов 2 ноември 2026
Заедно в небесното съзвучие

Заедно в небесно съзвучие

На Петя и Денчо

Един за друг. Един до друг. Прегърнати вълшебно,
като в приказка безкрайна. Застинал паметник
от снимки живи изпълнени с любов, пенливо вино,
блясък на бенгалски огън във очите и на кристално
чисти езера и върхове все още недокоснати покрити с
девствен пухкав бистър сладоледен сняг.
Поднасям ви цветя и ви завиждам. Благородно,
тайно, вълнуващо и с бяла тишина 
лавинна на преклонение
и тиха радост. Харесва ми, 
как се прибирате прегърнати
пенливо като антични романтични статуи.
С ръце, в ръце си вплели и шеметно коси от вятъра
тъй вихрено политнали в небето като облак, от който
 капе обич. Не... Излива се със вихъра на буреносен
устрем. Очите ви зенитни са и 
отразител на луната влюбена,
бомбени експлозии, протуберанси огнени и слънчеви,
искрящи и куршумени салюти, изстрели от крадена
със времето незагасена нестинарска обич, вечен огън,
щом сте заедно. Красиви диви леопарди в скучния и
тъмен град, приличащ на пустиня, но без вашия оазис
от Любов обгърнат и запазен със море от тъмно куршумено вино
с капки кръв изтекли от сълзите ви със радост, че ви има,
че сте заедно, че летите още над житейските проблеми
във Шагалова картина. Нека бъде Светлина в очите и гърдите ви,
в телата и хвърчащите ви нови дрехи още необлечени.
Вие сте светулки в мандаринови и портокалови градини с аромат
на цъфнал бъз, канела и на лавандула с пчелен шепот.
Бог ви е прокудил да сте нависоко над тълпата, за да се обичате.
Да! Да, да се обичате, а другото са дреболии, угаснали отдавна.
Съдбата ви е само и съдбовно със дъжда да се обичате,
от радост самолетни дири в скулите ви облачно
оставили. И моля ви!!! Не си губете времето със скука и безвремие.
Наздраве с чаши пълни шеметна Любов от билки и желание за
радост и съзвучие с тонална вярна влюбеност, та чак и до
прокажена отдаденост. Поднасям ви поднос с коктейл от рози и
звезди и падащи комети. Изпийте го за миг, до дъх. На екс, изпийте го...
Прегърнати тръгнете, не... Тичайте задъхано по млечния си звезден път и
останете там, сами съзвездие създали с обичта си светеща
като светулка ярка и блестяща диря на небето.
Но и тук, да на земята вплела като глина корени
завинаги вечната Любов...

Засегнати автори: Петя Станева, Денчо Михов

Боян Станилов
За автора

Боян Станилов

Боян Станилов е роден на 20 август 1970 година в гр. Бургас. Живее, работи и твори в родния си град.Журналист по призвание и поет по душа. Професионалния си път започва в радио “Гларус”, превръщайки се в любим глас за бургазлии. Преминава през местния вестник…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.