Заедно в небесно съзвучие
Заедно в небесно съзвучие
На Петя и Денчо
Един за друг. Един до друг. Прегърнати вълшебно,
като в приказка безкрайна. Застинал паметник
от снимки живи изпълнени с любов, пенливо вино,
блясък на бенгалски огън във очите и на кристално
чисти езера и върхове все още недокоснати покрити с
девствен пухкав бистър сладоледен сняг.
Поднасям ви цветя и ви завиждам. Благородно,
тайно, вълнуващо и с бяла тишина
лавинна на преклонение
и тиха радост. Харесва ми,
как се прибирате прегърнати
пенливо като антични романтични статуи.
С ръце, в ръце си вплели и шеметно коси от вятъра
тъй вихрено политнали в небето като облак, от който
капе обич. Не... Излива се със вихъра на буреносен
устрем. Очите ви зенитни са и
отразител на луната влюбена,
бомбени експлозии, протуберанси огнени и слънчеви,
искрящи и куршумени салюти, изстрели от крадена
със времето незагасена нестинарска обич, вечен огън,
щом сте заедно. Красиви диви леопарди в скучния и
тъмен град, приличащ на пустиня, но без вашия оазис
от Любов обгърнат и запазен със море от тъмно куршумено вино
с капки кръв изтекли от сълзите ви със радост, че ви има,
че сте заедно, че летите още над житейските проблеми
във Шагалова картина. Нека бъде Светлина в очите и гърдите ви,
в телата и хвърчащите ви нови дрехи още необлечени.
Вие сте светулки в мандаринови и портокалови градини с аромат
на цъфнал бъз, канела и на лавандула с пчелен шепот.
Бог ви е прокудил да сте нависоко над тълпата, за да се обичате.
Да! Да, да се обичате, а другото са дреболии, угаснали отдавна.
Съдбата ви е само и съдбовно със дъжда да се обичате,
от радост самолетни дири в скулите ви облачно
оставили. И моля ви!!! Не си губете времето със скука и безвремие.
Наздраве с чаши пълни шеметна Любов от билки и желание за
радост и съзвучие с тонална вярна влюбеност, та чак и до
прокажена отдаденост. Поднасям ви поднос с коктейл от рози и
звезди и падащи комети. Изпийте го за миг, до дъх. На екс, изпийте го...
Прегърнати тръгнете, не... Тичайте задъхано по млечния си звезден път и
останете там, сами съзвездие създали с обичта си светеща
като светулка ярка и блестяща диря на небето.
Но и тук, да на земята вплела като глина корени
завинаги вечната Любов...
Засегнати автори: Петя Станева, Денчо Михов
Коментари
Добави коментар