Боян Станилов
6 книги 4 публикации

Боян Станилов

Боян Станилов е роден на 20 август 1970 година в гр. Бургас. Живее, работи и твори в родния си град.

Журналист по призвание и поет по душа. Професионалния си път започва в радио “Гларус”, превръщайки се в любим глас за бургазлии. Преминава през местния вестник “Компас”, където достига до главен редактор, и  областния всекидневник “Черноморски фар”. По-късно е журналист на свободна практика.

Автор на книгите: “Сънувам, че плача” (поезия, 2003), “Мокра светлина” (поезия, 2004), “Лунен ден” (поезия, 2005), “Моята Кристина” (поезия, 2006), “Летящият затворник. Небесен асансьор” (разкази и пиеси, 2007),  “Роден да обича” (поезия, 2009), “Продължавам” (поезия, 2010), “Отворените очи на баща ми” (разкази и импресии, 2011), “Кибритена тъга” (поезия, 2015, 2016), “Решетъчно небе. Записки от затвора” (повест, 2022), “Безслънчево небе. Записки от психиатрията” (повест, 2024), “Стремглава любов” (поезия, 2025), “Луноглед. Пейзажен дневник” (поезия, 2025), “Изстрадани любови” (поезия, 2026). “Сънувам, че плача” е удостоена с голямата награда за дебютна книга за поезия – “Бронзов Пегас” на конкурса “Южна пролет” – Хасково 2003 година.

Не се уморява да повтаря, че обича България и за нищо на света не би я напуснал, за да живее в чужбина. Хоби са му риболовът, гъбарството, хубавите книги, джазът и поезията, разбира се. Продължава да работи над няколко проекта, свързани с любовна лирика, хайку, драматургия и къси разкази.

Библиография

Книги от автора

Библиография

Редактор на книги

В Меридиан 27

Публикации от автора

Когато съм сам
Поезия

Когато съм сам

Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!

Обичам те, море
Поезия

Обичам те, море

Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,

Морска приказка
Поезия

Морска приказка

Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.

Заедно в небесното съзвучие
Поезия

Заедно в небесно съзвучие

Един за друг. Един до друг. Прегърнати вълшебно, като в приказка безкрайна. Застинал паметник от снимки живи изпълнени с любов, пенливо вино, блясък на бенгалски огън във очите и на кристално чисти езера и върхове все…

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.