Стремглава любов

Има заглавия, които назовават темата на една книга, и заглавия, които разкриват нейния вътрешен ритъм. „Стремглава любов“ принадлежи към вторите. В това словосъчетание любовта не е тихо пристанище, а движение – понякога възторжено, понякога болезнено, винаги устремено към другия. Поетическият свят на Боян Станилов е населен с протегнати ръце, разминаващи се посоки, слънчеви изгреви и закъснели признания. Тук човекът обича не защото е защитен от загубата, а тъкмо защото знае колко лесно всичко може да бъде изгубено.

Любовното чувство е главната притегателна сила на стихосбирката, но то не се побира в един-единствен емоционален регистър. То преминава от чувствената близост към болезнената дистанция, от надеждата за споделено утре към равносметката за неизреченото вчера. В едни стихове лирическият говорител търси лицето и гласа на любимата; в други остава сам пред огледалото, снимката или прозореца. Тези предмети не са случайни детайли. Огледалото връща отсъстващия образ, снимката съхранява близост, която времето вече не позволява, а прозорецът отделя човешкото убежище от света, който продължава да се движи без нас.

--------------
И още за книгата от редактора ----- >>>>>