Луноглед. Пейзажен дневник
- Страници
- 184
- Година
- 2025
- Издание
- Хартиено издание
- Език
- Български
За книгата
Може ли един пейзаж да бъде дневник? На пръв поглед природата няма нужда от изповед: морето се вълнува, дърветата сменят одеждите си, слънцето изгрява и залязва независимо от човешките тревоги. Но в „Луноглед. Пейзажен дневник“ Боян Станилов открива точно обратното – че видимият свят непрестанно отговаря на невидимите движения на душата. Всяко облаче, всяка птица, всеки мокър тротоар може да се превърне в кратка лична история. И колкото по-пестеливо е изречена тя, толкова по-дълго отеква.
Книгата е изградена от множество лаконични стихотворения, често побрани в десетина къси реда. Те напомнят мигновени рисунки, уловени с погледа на човек, който върви, спира, забелязва неочакваното и го записва. Заглавието „Пейзажен дневник“ точно назовава този метод: не голям разказ за събитията, а поредица от мигове. Шестте части – „Пейзажен дневник“, „Кристален смях“, „Очите небесни“, „Ароматно красиво“, „Рапсодия в жълто“ и „Откраднаха очите ти сълзите ми“ – очертават постепенно разгръщане от сетивното удивление към интимната памет и скръбта.
--------------
И още за книгата от редактора ----- >>>>>