Е-списание

Беседката

преди 3 months 5 дни

При нас, когато лятото се върне
и в къщи заухае на море,
когато самотата се обърне
и се събуди спящото градче...

На морския бряг

преди 3 months 5 дни

На моя морски бряг се върнах
в едно прекрасно лято,
пренатоварено от слънчевото злато.
Потърсих бащината къща.
Не я намерих…

Есенно море

преди 3 months 5 дни

Аз нямам нищо. Аз съм бедната,
пред мен морето, есенно море,
и стене в мене мъката победната,
нима тя никога не ще умре?

Ехо от Анхиало

Автор: 
преди 3 months 5 дни

Трети септември! Годината е 1899. Знакова година за един млад телеграфист и паметен ден за Анхиало... В градчето край морето пристига Пейо Тотев Крачолов. Той вече е направил първите си стъпки като лирик...

Телеграфистът...

Автор: 
преди 3 months 5 дни

Полюшват уморени криле
ветрените мелници край Анхиало.
Като стражи наредени
посрещат и изпращат те
от тъмно до бяло дъщери и синове...

Морска приказка

преди 3 months 5 дни

Морето тихо шумолеше. Вълните леко се надигаха, разбивайки се с лек плясък в скалите. Кряскайки, гларусите бързаха да оставят следите си по още топлия пясък, а може би просто искаха да стоплят крака преди нощната си разходка. Губейки формата си, слънцето бавно потъваше на фона на още синьото небе...

Вятърът и момичето

преди 3 months 5 дни

Вятърът спря на ъгъла и се почуди за миг – дали да продължи по улицата или да се скрие в отсрещния кестен и да изчака. Знаеше, че по това време момичето винаги минава оттук. Идваше от различни посоки, но винаги стигаше до този ъгъл, оглеждаше се в листата на кестена и вземаше едно от тях, за да й прави компания до дома...

Пясъчната принцеса

преди 3 months 5 дни

Тази сутрин пясъчната принцеса се събуди тъжна. Не поздрави слънцето, когато то погали с лъчи косите й. Обърна гръб на морето и то учудено прибра вълни, за да не намокри роклята й. Скара се на гларусите, които крещяха, тъпчейки пясъчните фигури, и нарочно изпрати вятъра да й търси панделка, за да не й задава въпроси...

Мъжът, който ходеше под дъжда

преди 3 months 5 дни

Навън продължаваше да вали. Небето се беше зачело в някаква приказка и не се сещаше да прибере облаците, които сутринта беше простряло, и да покаже колко са красиви дрехите на слънцето, особено когато то се усмихва. Дъждът се зарадва, че никой не го контролира и може да прави каквото си поиска...

Пътят

преди 3 months 5 дни

Пътят се изгуби. Чувстваше се ужасно. Не можеше да повярва, че това се е случило точно на него. Той, който винаги беше толкова уверен, солиден, утъпкан, който винаги служеше като пример за сигурност и стабилност, сега се луташе и не можеше да намери правилната посока...

Страници