Диря в пясък се изтрива
Лятото лежи по гръб лениво. Ни пулс, ни кръвна вена му пулсира. Но аз не искам да се влача полужива, аз трябва да въртя във кръг всемира.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Лятото лежи по гръб лениво. Ни пулс, ни кръвна вена му пулсира. Но аз не искам да се влача полужива, аз трябва да въртя във кръг всемира.
Откакто е Господ окръглил земята – по някакъв стар и неписан закон, препуска стремглаво по нея жената – сама амазонка, възседнала кон.
Как препуска конвоят на дните ми в този живот. А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот. Нека препускат минутите – луди коне! Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Колко млади, наивни и влюбени бяхме. Радостта ни се стелеше в тяло и цвят. Във дланта на небесната кръглост мълчахме, брояхме искри на красив звездопад.
Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша и макар да е още далече, той отеква във мойта душа. Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб…
Лалка Павлова за поетичната книга на Мария Маринова „Планета неоткрита” (Издателско ателие Аб, София, 2025 г.).
Георги Н. Николов за поетината книга на Георги Константинов, „Скалисто сърце“.
Очаквах Гълфстриймът да ме отнесе отвъд хоризонта, към острови непознати. Но ето ме: кораб, заседнал в скалистото твое сърце...
Тя е Хени Даваджиева, работила до пенсионирането си в Държавния музикалния театър “Стефан Македонски”, като солистка на балетния състав, а години по-късно преименуван на Национален. Оттогава и до днес това име й е…
Георги Здравков за Усин Керин, за поетичната му книга „Песни от катуна“ и предизвикателствата на 21. век.
Лалка Павлова за „Оптимистична поема” на Минчо Минчев (в „Молитва за справедливост”, изд. „Захарий Стоянов”, 2020 г. и в-к „Словото днес”, бр. 37, 4.12.2025 г.).
Господи на пустите перони, на дъжда, размиващ светлините, на разделите и на искрите между буферите на вагона...