Митю Мустака
През лятото на 1994 ми дойде на гости един мой приятел, не прототипът, а самият Митю Мустака от пиесите ми “Доларама” и “Далечни светлини”, които все чакат някой балък режисьор да ги постави...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Пол
В лабораторията ни в Texas A&M University един ден се появи странен посетител. Влачеше с усилие огромен куфар като тропаше тежко с желязната пета на гипсирания си до над коляното ляв крак. Поогледа се и реши, че ще му е…
Били
Трябваха ми пари. Току-що бях започнал нова работа, имах заеми, бъдещето беше леко под въпрос относно постоянни приходи, петчленното ми семейство както винаги беше силна опора, но за този начален момент само морална…
Чарли
Чарли Шера вече го няма. Симпатичният и учтив Чарли. Не беше необходимо да го познаваш отблизо за да знаеш, че е много добър човек. Достатъчно беше да го срещнеш по коридора или в асансьора, стиснал с кафявите си от…
“Балабановата лоза” и ластарите от нейното коренище
Върху папирус, пергамент или хартия, книгата винаги е съпътствала битието на човека от дълбоката древност до днес. Като плод на човешката търсеща мисъл, тя пренася през хилядолетията онова познание, до което той е…
Диря в пясък се изтрива
Лятото лежи по гръб лениво. Ни пулс, ни кръвна вена му пулсира. Но аз не искам да се влача полужива, аз трябва да въртя във кръг всемира.
Жена амазонка
Откакто е Господ окръглил земята – по някакъв стар и неписан закон, препуска стремглаво по нея жената – сама амазонка, възседнала кон.
Почивка си давам
Как препуска конвоят на дните ми в този живот. А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот. Нека препускат минутите – луди коне! Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Вина не се изкупва със цветя
Колко млади, наивни и влюбени бяхме. Радостта ни се стелеше в тяло и цвят. Във дланта на небесната кръглост мълчахме, брояхме искри на красив звездопад.
Ти си моето чудо
Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша и макар да е още далече, той отеква във мойта душа. Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб…
Жива съм. Човекът е пътека... Размисли върху новата поетична книга на Мария Маринова “Планета неоткрита”
Лалка Павлова за поетичната книга на Мария Маринова „Планета неоткрита” (Издателско ателие Аб, София, 2025 г.).
А думите изгряват в своя хоризонт...
Георги Н. Николов за поетината книга на Георги Константинов, „Скалисто сърце“.