Приказка за светулката
Дядо Милко простря мократа мрежа и седна пред колибата да си почине. Топлата лятна вечер спускаше ветрила над морето. Радулчо седна на тревицата до дядо си, протегна босите си крачета срещу огъня и показа свитото си…
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Дядо Милко простря мократа мрежа и седна пред колибата да си почине. Топлата лятна вечер спускаше ветрила над морето. Радулчо седна на тревицата до дядо си, протегна босите си крачета срещу огъня и показа свитото си…
Слънчо щом огрее нашата колиба, с мрежите на рамо тръгваме за риба.
Похвали се Меца на Щурчо-свиреца: – Есента ми прати дарове богати...
Тръгнали за боровинки три мечета сам-саминки! Пълни кошнички набрали и на всичките раздали: кому двенки, кому тринки...
Георги Н. Николов за маринистичните детски стихове на Веса Паспалеева.
Лалка Павлова за цикъла „Чумави ХХI” от Кирил Кадийски, в поетичната книга „Взривени сънища и други стихотворения”, издателство „Нов Златорог”, 2021 г.
Лалка Павлова за сонетния триптих на Кирил Кадийски „Разнищен спомен”.
Лалка Павлова за сонетния цикъл на Кирил Кадийски „De Profundis”.
Днес забърках следния коктейл: две визи “шенген” за вкус, една национална виза за по-добра консистенция, две заявления за постоянно местожителство.
Казват, че са нужни думи чувствата си да изкажем. Думи ли – изхвърлих всички вчера през балкона, а есента настъпи монотонно...
Никога не си обичал да пътуваш за никъде. Обичаше дома, а лятото винаги ме чакаше – на пейката, под астмата...
В някои места от пътя на границата се чувстваш застрашен. Дъждове като змии връхлитат и целуват те...