Е-списание

Наричане по Еньовден

преди 7 months 1 седмица

Някой ден,
повярвай ми, ще ти се случа...
Ще дойда дръзка като Афродита.
Сърцето ти
във пазвата си ще заключа.

Сбъдване

преди 7 months 1 седмица

Среднощна китара минорно звъни
и лее се песен тъжовна...
Танцуват в забрава пенливи вълни
в прегръдка съдбовно лъжовна.

От другата страна на страха

преди 7 months 1 седмица

Страх ме е...
Колко пъти казвала
съм тези думи.
Колко пъти съм се
спъвала във тях.

Невеста на морето

преди 7 months 1 седмица

Стоя пред теб море,
а ти ме молиш... да ме нарисуваш.
В зелено искаш ти,
а аз – във цвят“небе“.

Бездиханно

преди 7 months 1 седмица

През мене ти премина ураганно.
Остави ме бездомна, празна, тъмна.
Замръквам тихо бездиханно
и стъпвам по земята – бездна стръмна.

Корените на живота – “Никога вече” от Елисавета Шапкарева

преди 7 months 2 седмици

Животът е вечен! Всички знаем и дори инстинктивно повтаряме тази фраза, аргументирана от собственото ни когнитивно мислене, свързано с опознаването на света извън нас самите, в който всекидневно нещо умира, но и нещо се ражда...

Αν πιστευα

преди 7 months 2 седмици

Μόνο αν έκανα ένα λάθος διαφορετικό
Δεν ξέρω αν θα είχα το αποτέλεσμα αυτό
Μιά κίνηση διαφορετική στα χρόνια
Ίσως τώρα να μην με σκέπασαν τα χιόνια

Очите на сърцето в стихосбирката „Азбука за слепи” от Надя Попова

преди 7 months 2 седмици

Има книги, които “грабват” читателя още с корицата си – със спецификата на избрания фонов цвят, със семантичните аспекти на заглавието и калиграфското му оформяне, с умелото съчетаване на емоционално-смисловите внушения на избраната репродукция на нечия картина, която с невидими нишки свързва в едно единно цяло всички детайли...

Докосната мечта

преди 7 months 2 седмици

Един съвсем обикновен ден. Самолетът разкъсваше облаците, подгонваше ги, но след него те бързаха да се съберат. Ани слушаше събеседника си, който й разказваше за обичта си към морето и за неговите красоти...

Доверието на животното

преди 7 months 2 седмици

Нощта легна бавно над полето. Всичко наоколо утихна. Само вятърът от време на време шумолеше в клоните на дърветата край пътя. До прашното шосе се спряха два таралежа. Като че ли бяха настръхнали кълба, опрени едно до друго. Озъртаха се...

Страници