0 книги 6 публикации

Петя Лалева

Петя Павлова Лалева е родена през 1963 г. в гр. Етрополе. Завършила е Техникум по фина механика и оптика в София. От 2005 г. живее и работи в Рим, Италия. Нейната биография е включена в “Алманах на творческата жена” – Италия, 2019 г.

Участвала е в редица международни конкурси за поезия в Италия: в Перуджа, Неапол, Салерно, Болцано, Рим и др. На Националния литературен конкурса “Сан Лоренцо” в Рим (2023), е отличена със специална награда. Включена в “Енциклопедичен справочник” на българската литература, създадена в Европейската, Американската и Австралийската диаспора в периода 19. – 21. век (2021) с автор Георги Н. Николов и в книгата “Олтарите на българския дух” (2024).

Съвместно с художника Николай Делиянев (Рим) дарява на папа Франческо в частна аудиенция във Ватикана картина със свещената азбука – Кирилицата и своята поезия “Послание за мир”, представена на български, италиански, английски и испански език. Дарението е осветено от Архимандрит Антоний на 24 май 2024 г. в църквата “Сан Клементе”, Рим, пред светите мощи на Свети Кирил Философ.

Тя е член на Конфедерацията на Българските културни дейци и организации в чужбина, Чикаго и Салона за българска култура и духовност в Чикаго и църковен настоятел към българската православна църква в Рим.

На български език е издала книгите “Небесна мана” (2008), “Венецът” (2009), “Кръстът” (2010), а на български и италиански език: “Дъх от Балканите” (2009), в съавторство с Пиер Паоло Мариани и Бианка Иванова, “Жар в пепелта”(2017), “Озарявам с огромна светлина” – Антична антология на 41 италиански поета (2021), сред които единствен автор от чужбина е Петя Лалева, и “Бягащи думи” (2022) – сборник поезия.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Осми март

В този ден Букет ти поднасям мамо. Букет от всичко Що съм преживяла аз до днес.

Поезия

Аз се моля на хората

Аз се моля на хората да се смирят пред природата и да не правят война по света. Моля се, служете на вярата и бъдете на Бога добри деца.

Поезия

Глаголица

Помолих траекторията на моя живот да ме заведе в моето време. Изписах на стената ФЕН-ШУ, Зададох въпроса на латински...

Поезия

Когато земята заспива

Когато земята заспива уморена след дългия ден замлъкват щурците, замлъква шумът на колите и спира играта на бриза солен.

Поезия

Съборът

Я виж, мамо, долу в селото от вчера там на мегдана се веят шатрите на цирка. Утре ще дойдат и грънчарите, кошничарите и шивачите.

Поезия

Ще има слънце

На края на силите си съм, дали извървях вече своя път, има ли още трънни пътеки или вече излязох от тоз лабиринт.

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.