Животът е вечен! Всички знаем и дори инстинктивно повтаряме тази фраза, аргументирана от собственото ни когнитивно мислене, свързано с опознаването на света извън нас самите, в който всекидневно нещо умира, но и нещо се ражда...
Има книги, които “грабват” читателя още с корицата си – със спецификата на избрания фонов цвят, със семантичните аспекти на заглавието и калиграфското му оформяне, с умелото съчетаване на емоционално-смисловите внушения на избраната репродукция на нечия картина, която с невидими нишки свързва в едно единно цяло всички детайли...
Един съвсем обикновен ден. Самолетът разкъсваше облаците, подгонваше ги, но след него те бързаха да се съберат. Ани слушаше събеседника си, който й разказваше за обичта си към морето и за неговите красоти...
Нощта легна бавно над полето. Всичко наоколо утихна. Само вятърът от време на време шумолеше в клоните на дърветата край пътя. До прашното шосе се спряха два таралежа. Като че ли бяха настръхнали кълба, опрени едно до друго. Озъртаха се...
В топъл слънчев ден се събудих от радостна глъчка. Погледнах от балкона. Долу бяха готови за път мъжът ми, неговите и моите внучета. Измъкнали се бяха тихичко, за да не ме събудят, но децата изливаха спонтанно радостта си навън...
