Мога да заявя от позиция на личен опит, че нищо не е по-дразнещо от това да отъждествяват произведенията ти (т.е. библиографията) с теб самия (т.е. биографията)... Е, като редактор на настоящата, дебютна книга на Яна Панова, ще си позволя да направя тъкмо това ‒ или поне да обединя впечатленията си от личното познанство с прочетените произведения...
Философията на съществуването в поетичния свят на Калин Донков е един своеобразен диалог с нас, читателите, който ни прави по-мъдри именно в моментите, когато съдбата ни поставя пред собствените ни кръстопътищата за избор.
Познавам морета,
които тежат върху дъното.
Животът във тях е прелял и ги пие отвътре.
В душите им хората хвърлят боклука си пътьом
и вадят храна от недрата на тяхната същност.
Не мога да се сетя откога обирам праха в тази стая? Захвърлиха ме тук преди години и повече не се сетиха за мен. А животът ми преди това бе толкова интересен! Собственикът ми, Митко, години наред ме разнасяше къде ли не, а сега си седя тук и само разни мишоци и насекоми се разкарват покрай мен и влизат в мен, без да съм ги канила...
