Заглавието е заимствано от романа “Цвят на небе” на Диана Христова-Олива, а сега пред читателите е разказният й сборник “Да те целуне ангел” (2024). Самата авторка принадлежи, съвсем условно, разбира се, към “испанската” група на наши сънародници-писатели, трайно пребиваващи в този географски ареал...
Ателието беше наситено с миризмата на бои, които я упояваха леко, но тя обожаваше тези сеанси и позираше с удоволствие на художника. Той беше поставил статива в средата на помещението, близо до отворения прозорец, от който нахлуваше свеж въздух и нужната дневна светлина. Тя седеше на висок стол с облегалка и не отместваше поглед от определената посока...
На Задушница гробището се напълни с хора. Цветовете на хризантемите се разляха по гробовете и изпълниха въздуха с аромат на есен. Тополите покрай каменния дувар пожълтяха и започнаха да се ронят. Сипеха листата си, а вятърът ги диплеше по ъглите на тротоарите...
Когато болестта дойде, не заобиколи малкото село, закътано в планината, която сякаш го бе прегърнала в пазвата си. Скоро църковното клепало възвести смъртта на кръчмаря и страх натисна селските къщи. Те превиха покривите си под тежестта на каменните плочи и грозно увиснаха стрехите си...
Когато я удари за първи път, Дора си помисли, че е случайност. Толкова много го обичаше, че преглътна обидата, синините се скриха за няколко дни и животът им се върна в обичайните релси. Вторият път я завари неподготвена. Поводът бе някак измислен и той стовари вината върху нея...
Когато се прибрах, заварих два пресни гроба. Майка ми и баща ми не ме дочакаха. Стоях пред черната пръст, ровех с пръсти и исках да заплача, но вътре в мен бе празно като в църковна камбанария, където отекваше оглушително самотата ми...
